Денталната амалгама е обтурационен материал, използван в стоматологията от много години. Първи с употребата на сребърна паста са започнали в Китай преди 500години. В Германия през 1528г, а в САЩ през 1833.

 

Масовата употреба на денталната амалгама в денталната медицина започва през 1831г. Тя е широко използвана по света в консервативното зъболечение за обтурации след отстраняване на кариозни лезии.


 

В стоматологията под амалгама се разбира сплав между живак и сребърнокалаена композиция с добавка и на други материали. Денталната амалагма е с голяма механична здравина, издръжлива при натиск, прави я приложима в зони с изразено дъвкателно налягане-молари.

 

Съществуват 6 генерации дентална амалгама като целта в промяната на формулата е да се намали свободния живак във втвърдената, кристализирана амалгама. Идеята за подобряване на пластичността и възможността за по-добро адаптиране на амалгамата към стените на кавитета, за намаляване на корозионната й активност, подобряване на издръжливостта на натиск.

 

При смесване на течната фаза-живак с твърдата фаза-прах на денталната амалгама започва сложен металургичен процес на първична кристализация. При конвенционалната амалгама, среброто и калаят от ƴ-фазата сребро-калай, се свързват поотделно с живака и образуват ƴ-₁ фаза. Тя съдържа сребро-живак, а ƴ-₂ фазата -калай-живак. Това означава, че не се наблюдава свободен живак в денталната амалгама, която се поставя като обтурационен материал в устната кухина.

 

Предимства на денталната амалгама:

  • Дълго време за манипулация;
  • Нечувствителна техника;
  • По-голяма якост на натиск;
  • Добри механични качества;

Въпреки широката й употреба редица изследвания и клинични проучвания доказват, че има случаи на свръхчувствителност с нежелани реакции. Клинично се проявяват с лихеноидни лезии по оралната лигавица или в развитието на орален лихен планус.

 

Макар и рядко наблюдаван, но значително по-тежък недостатък на амалгамата е възможността да предизвика реакция на свръхчувствителност при контакт с оралната лигавица и кожната покривка на тялото.

 

Амалгамените обтурации са в директен контакт с устната лигавица и могат да променят антигенността на базалните кератиноцити в резултат от освобождаването на живак и други метални соли като кариозни продукти. При чувствителни пациенти се проявата свръхчувствителни реакции в оралната мукоза които наподобяват клинично лезиите на орален лихен планус. Те се появяват в участъците, в които мукозата е в директен контакт с амалгамата и изчезват при отстраняването й.

 

Друга свръхчувствителност се определя като реакция от забавен тип, тъй като развитието и изисква време-от месеци до години. Тя е вид клетъчно-медииран имунен отговор, предизвикан от солите на живак, които се натрупват в лигавицата на устната кухина. Наблюдава се при чувствителни лица и засяга малка част от населението. Клинично се характеризира с появата на ретикуларни бели петна, папули, плаки, ерозии подобни на тези при орален лихен планус.

 

Лезиите могат да бъдат безсимптомни или болезнени, при консумация на горещи или пикантни храни.

 

Оралните лихеноидни лезии, причинени от амалгма се нарича контактна алергия.

 

Токсични реакции от денталната амалгма се срещат по-рядко и се дължат на дразнещия ефект на съставките на амалгамата. Смята се, че за развитието им е необходим дълъг период от време, в който дразнещото вещество е в пряк контакт с лигавицата. Клинично те приличат на оралните лихеноидни лезии и се отдиференцират чрез епикутанно алергично тестуване.

 

Острите мукозни реакции се наблюдават значително рядко с образуване на везикули, които се разкъсват и ерозират. Симптомите се проявяват за часове след поставянето на амалгамата и имат тенденция да изчезват в рамките на няколко дни.

 

Всички пациенти, при които има съмнение за реакции на свръхчувствителност към амалгама или живак се подлагат на епикутанни тестове. Тестът се провежда от алерголог, дерматолог и/или в специализираните медико-дентални центрове. Отчитането им става на 3-я и на 7-я ден.