Веднъж развит, навикът трудно може да бъде преодолян, независимо от неговото естество. Понякога той ни става толкова присъщ, че дори не осъзнаваме каква голяма част от ежедневието ни е придружена от него и по този начин този навик неусетно може да промени част от самите нас постепенно. Такъв навик се нарича вреден.

 

Вредните навици се наричат още парафункция – тоест допълнителна, излишна функция, такава, която не се използва за нормалните актове на дъвчене и говор. Обикновено те се изграждат вследствие на стрес и за резултат имат различни по вид и обем промени в зъбните тъкани, които обичайно нарушават естетиката и нормалната функция.


 

Многократното повторение на привидно безобидни действия резултира в необратими последици върху усмивката и комфорта. Когато тези промени стават осъзнати и видими, вече е късно и преустановяването на навика не е достатъчно за възстановяване на нормалното състояние на зъбите. Тези дейности и вредни навици се изразяват, но не се изчерпват, със следните:

 

1.  Белене на слънчогледови семки със зъби

Суровоядството и прекалената консумация на ядки предпоставя хронична травма на зъбите от натоварване, което се изразява в постепенно изтриване на емайла и дори откриване на дентина – абразиране на зъбите.

 

Специфичен вид имат зъбите, които се използват за белене на слънчогледови семки – емайлът на съответните зъби, които най-често се използват за целта, се вдлъбва и формата на зъба се нарушава във вида на полулунна изрезка на режещия му ръб.

 

2. Късане на конци със зъби

Чест навик при хора, занимаващи се с шиене, но води до болезненост, пукнатини и фрактури на зъбите. До същото води и използването на зъбите за отваряне на пликове и опаковки, късане на тиксо, гризане на моливи, държане на пирони със зъби, както и честото удряне на металните прибори в зъбите при хранене.

 

3. Бруксизъм, бруксомания

Тези две състояния представляват прекомерно стискане и скърцане със зъби, през деня и/или нощта. Най-често те са обусловени от групата на психофизиологичните фактори, като стреса. Втората група етиологични фактори са тези, които причиняват смущение в нормалната захапка – такива от ортодонтски характер, при неправилно изработени обтурации и конструкции. В тези случаи се създават предварителни контакти и блокажи в оклузията, които активират рефлекса на стискане.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Водят до абразиране на зъбите, понижаване на захапката, болезненост в зъбите и долночелюстните стави, главоболие, до преразвитие в костта на долната челюст и дори в болки и схващане във вратната мускулатура.

 

4. Гризане на ноктите

Този често срещан вреден навик представлява хронична травма на използваните предни зъби. Резултатите са претоварване, което може да доведе до болка и промени в зъбодържащия апарат. Допълнителен вреден фактор е микробната инфекция от богатата микрофлора, която се развива под ноктите.

 

5. Пушене на лула, цигаре

Придържането на твърдата лула или цигаре със зъбите представлява хронична травма, която води до болезненост и повишена зъбна подвижност и дори загуба на съответните зъби в дългосрочен план. От друга страна изключителните вреди, които нанася тютюневия дим на целия организъм и локално в устната кухина, могат да се изразят в развитието на редица новообразувания по лигавицата, дори със злокачествен характер.

 

6. Дишане през устата

Когато липсват промени в горните дихателни пътища, устното дишане се дължи изцяло на вреден навик. То води до изсушаване на зъбните повърхности и предразполагането им към развитие на кариес, а при децата до недоразвитие на горната челюст и нейната компресия.

 

Справянето с тези проблеми често е въпрос на поставяне на ясни цели и силна воля, но в други случаи са необходими многобройни консултации с денталния лекар. Състояния като бруксизма изискват понякога и мултидисциплинарен подход с участие на различни специалисти.