Разположението на плода в матката е от значение за протичане на бременността и начина на раждане. Определя се чрез ситус, хабитус, позиция и предлежание. Може да се установи чрез акушерска палпация и вагинален преглед, но за по-голяма точност се използва и ултразвуковият метод.

 

Ситус (situs) е термин, който показва какво е положението на плода в матката спрямо надлъжната ѝ ос. Възможни са надлъжно (situs longitudinalis), напречно (situs transversus) и косо положение (situs obliquus). Надлъжното положение се смята за физиологично и най-често срещано и обикновено бременността завършва с нормално вагинално раждане. Плодът в това положение може да бъде в главично или седалищно предлежание.


 

Хабитус (habitus) означава взаиморазположението на частите на плода. Нормалният хабитус е следният: главата на плода е флектирана - брадичката допира гръдния кош, гръбначният стълб е свит с конкавност назад, ръцете са свити в лакътните стави, кръстосани и лежат пред гръдния кош. Краката са свити в тазобедрените и коленните стави, също прекръстосани и опират коремната стена на плода. Пъпната връв най-често се намира пред коремната стена, между ръцете и краката на плода. Нарушение на нормалния хабитус може да има при малформации на матката или на плода, обилно количество околоплодни води, миомни възли и др.

 

Позиция на плода – определя се от посоката, към която е обърнат гърбът, независимо накъде е насочена предлежащата част. Има две позиции – първа (гръб наляво) и втора (гръб надясно).

 

Предлежание на плода показва коя част на плода стои най-ниско и е водеща в хода на родилния процес. Различаваме главично предлежание, седалищно предлежание, предлежание на пъпна връв, предлежание на рамо и комбинирано предлежание (например глава и ръка, глава и пъпна връв като предлежащи части на плода). 

 

Най-често срещано е главичното предлежание и то тилното, когато главата е силно флектирана и предлежи тилът на плода. От тилните предлежания най-често (над 70%) е подвидът, когато тилът е наляво (първа позиция) и леко напред.

 

Предлежания, които са различни от предно-тилно се наричат атипични. При тези предлежания е възможно вагинално раждане, но то може да протече по-продължително, с повече усилия за плода и родилката.

 

Видове атипични предлежания: предно-черепно предлежание (главата на бебето е в индиферентно положение), челно предлежание, лицево предлежание.

 

Причините за атипични предлежания на плода не са напълно дефинирани. Предполага се, че могат да бъдат тесен таз, едър плод, аномалии на матката или на плода,  аномалии в прикрепването на плацентата, бързото изтичане на околоплодна течност, ногоплодна бременност (близнаци) и др.

 

Много е важно предлежанието да се диагностицира на време. Чрез акушерска палпация, вагинално изследване, ултразвук и проследяване на детските сърдечни тонове може да се установи, че бебето е в атипично предлежание, при което трябва внимателно да се прецени как ще протече раждането. Атипичните предлежания изискват активно следене на естествения ход на раждането и честотата на детските сърдечни тонове (кардиотокография), с готовност всеки момент да се подпомага с вакуум-екстракция, изходящ форцепс, епизиотомия или преминаване към оперативно абдоминално родоразрешение (Цезарово сечение).

 

Неблагоприятните пелвио-фетални  взаимоотношения (тесен таз) и едрият плод в челно предлежание винаги са индикации за Цезарово сечение. 

 

Когато плодът не може да се роди жив и нетравмиран през естествените родилни пътища се говори за патологично предлежание (например високо право предно-тилно предлежание, високо право задно-тилно предлежание, дълбоко напречно положение на главата на плода, асинклетични положения на главата на плода, косо и напречно положение на плода). Основно диагнозата се поставя при вагинално изследване. Съмнение за поява на състоянието будят анамнестичните и метрични данни за тесен таз.

Когато при високо право тилно предлежание главата на бебето запазва високо правото си положение независимо от добрата родилна дейност, раждането не напредва. Главата все повече се вклинява във входа на таза, без да се спуска по хода на родовия канал. Вследствие на засилващите се маточни контракции маточната стена изтънява и съществува реална опасност от настъпване на маточна руптура (разкъсване). Плодът е застрашен от асфиксия и загиване. В такъв случай  не трябва да се правят опити за вакуум стимулация. Редно е да се премине към родоразрешение чрез Цезарово сечение.

 

Спонтанното раждане на жив доносен плод в напречно положение през естествените родилни пътища е невъзможно. Напречно и косо положение са индикации за раждане чрез Цезарово сечение (косото положение на плода най-често е само преходно, тъй като след започване на родилната дейност преминава в надлъжно или напречно положение).