Затруднения и усложнения по време на вагиналното раждане: Кога се прилага форцепс?

Понякога има състояния отстрана на майката и плода, които заплашват живота и здравето им и които могат да бъдат преодолени чрез бързо завършване на раждането по вагинален път.

Акушерският форцепс е метален инструмент, с който при необходимите условия се залавя и тегли детската глава за бърза екстракция на плода при вагинално раждане. Състои се от две „лъжици“, лява и дясна, които са подвижно съчленени приблизително по средата чрез ключ.

Всяка лъжица има четири основни части: широка част, рамена, ключ и дръжки. “Лъжица” е широката част от инструмента, която обхваща главата на плода. Тя е закривена, за да може да обхване детската глава (главична кривина).

Повечето от форцепсите в широката си част имат две ребра, горно и долно, които обграждат прозорец. Наличието на този прозорец има за цел да намали травмата върху детската глава при сключен инструмент. По-голямата част от форцепсите имат и тазова кривина, която съответства на проводната ос на таза и осигурява съответствие между таза и инструмента. Рамената на форцепса са с различна дължина, според предназначението му и определят общата дължина на форцепса. Рамената могат да бъдат успоредни, както е при повечето форцепси и кръстосващи се. Ключът осъществява съчленението на двете лъжици. Дръжката е снабдена в началото си, малко под ключа с един шип или „Буш“, който дава възможност здраво да се залови дръжката, така че тя да не се изплъзва от ръката.

Видове форцепси – най-често употребяваният форцепс у нас и в Европа е форцепс на Simpson, сравнително къс е, има тазова и главична кривина, с прекръстосващи се лъжици и английски ключ (лявата лъжица носи ключовата си пластинка отгоре, а дясната отдолу). Това го прави подходящ за употреба при глава, разположена на тазовото дъно със завършена ротация и за глава в косия диаметър на таза, ниско разположена. Други видове форцепс са форцепс на Elliot, Kielland, Shute, Tucker-McLane, Piper и други.

Класификация на екстракцията с форцепс според положението на главата в родилния канал (видове налагане на форцепс): изходящ или нисък – при глава разположена на изхода на таза, кос или среден и висок форцепс (който в съвременното акушерство не се прилага).

Основни моменти на налагането на форцепс са:

• Ориентиране на форцепса – лъжиците се сключват предварително, върхът на форцепса трябва да сочи водещия пункъ на главата.
• Въвеждане на лъжиците – винаги първа се въвежда лявата лъжица, с лявата ръка под ръководството на дясната ръка, в лявата половина на таза. Въвеждането на лъжиците трябва да става внимателно, без насилие, по проводната линия на таза.
• Сключване на лъжиците – след като са въведени лъжиците на форцепса, операторът залавя дръжките им с цяла ръка. Лявата лъжица се залавя с лявата ръка, а дясната с дясната ръка, така че палците да легнат на двата буша. Ако поради това, че някоя от лъжиците е поставена неправилно, форцепсът не може да се сключи без усилие, единственото правилно поведение е да се снеме лъжицата и форцепсът да се наложи отново. За проверка се прави подсигурително туширане.
• Тракциите (тегленето) трябва да се правят само по проводната линия на таза, в хоризонтална посока, да наподобяват маточни контракции с пауза между отделните контракции и постепенно да се засилват.

Условия за налагане на форцепс:

• Да има пълно разширение на цервикалния канал;
• Главата на плода да е преминала през входа на таза с най-голямата си обиколка;
• Околоплодният мехур да бъде пукнат, а главата оголена от ципите;
• Да няма пелвиофетална диспропорция (могат да се предизвикат сериозни травми на главата на плода);
• Плодът да е жив;
• Винаги е необходимо да се извърши обезболяване, като методът се избира съобразно конкретната обстановка и възможности.

Индикации отстрана на майката за екстракция на плода с форцепс:

• Нарушение на родовата дейност и спускането на главата на плода по хода на родовия канал;
• Заболявания на бременността,които изискват бързо родоразрешение, като тежка прееклампсия, еклампсия и хипертония, абрупцио на плацентата и други;
• Заболявания на бременната, при които тя не трябва активно да се напъва, тъй като това би влошило заболяването й, или не може , тъй като тежкото състояние на заболяването не го позволява (тежки сърдечни, очни, белодробни и други заболявания). 

Индикации отстрана на плода за налагане на форцепс:

• Симптоми на хипоксия/асфиксия на плода от кардиотокографския запис, наличие на зелени или кални води;
• Пролапс на пъпна връв;
• Разкъсване на предлежащи съдове при ципесто прикрепване на пъпната връв към плацентата.

Контраиндикации за екстракция на плода с форцепс:

• Липса на условия за налагане на форцепс;
• Заплашваща или станала руптура на матаката (разкъсване);
• Дефлексионни предлежания с тил обърнат напред към симфизата (лекарят, който води раждането предварително установява положението на плода);
• Placenta praevia.

Усложнения при налагане на форцепс

При майката това са  разкъсване на влагалището, вулвата, перинеума, маточната шийка, аналния сфинктер, мускулите по съседство, травми на пикочния мехур и на тазовите нервни слитове. При новородените са възможни увреждания на меките тъкани на главата, хематоми, вътречерепни кръвоизливи, увреждания на очите, на черепните кости (по-рядко), парези и парализи на nervus facialis I nervus cervicalis.

Възстановяването и следродилния период са както след нормално вагинално раждане, с няколко дни повече болничен престой и наблюдение от лекар.