Епизиотомията е акушерска операция, при която се извършва разрязване на влагалището и перинеума, за да се разшири входа на влагалището по време на раждане. Чрез епизиотомията жената се предпазва от преразтягане или разкъсване на мускулите на тазовото дъно, но се прави и с оглед щадене и опазване на детето. При нея в резултат на отслабената съпротива отстрана на меките части у майката се намалява налягането върху черепа на бебето. Това има голямо значение преди всичко при преждевременни раждания. Показанията за правене на епизиотомия са:

 

  • Когато бебето е много голямо;
  • В случаите, когато естественото раждане, не протича по план, а цезаровото сечение е противопоказно;
  • Когато съществува сериозен риск за майката или детето;
  • При необходимост от употреба на форцепс или вакум-екстрактор;
  • При недоносен плод за да се намали времетраенето на самото раждане;
  • При седалищно предлежание;
  • Когато перинеални мускули са прекалено стегнати и твърди и др.

Епизиотомия е хирургически планиран разрез на перинеума и задната влагалищна стена. Разрезът, който е дълъг 4 — 5 см, се прави по време на контракция и обикновено се възприема от раждащата без особена болка.


 

Дължината и дълбочината на епизиотомията трябва да се съобразят с необходимото пространство за всеки конкретен случай. Гладките ръбове на разреза се зашиват след раждането при местно обезболяване. Основно се използват и прилагат 2 вида:

 

Медиална епизиотомия (перинеотомия) – при нея перинеумът се прерязва по средната линия до външния сфинктер, но при този вид той не се засяга. Най-често той се извършва при малък плод. Оперативният разрез е лесен за възстановяване и зараства добре без видими козметични дефекти.


Латерална епизиотомия – тя е най-често прилаганата и се извършва едностранно. След завършване на самото раждане и целостта на тъканите се възстановява послойно на два етажа. При нея опасността от засягане на аналния пръстен е минимална, а видимият козметичен ефект след зарастването на разреза е добър.

 

Възстановяването след епизиотомия изисква време, търпение, внимание и спазване на хигиена в послеродовия период. Някои жени чувстват малка болка след първата седмица, докато други имат неприятен дискомфорт за около месец. Конците, които се използват за възстановяването на епизиотомия са резорбируеми, т.е. след известно време ще паднат сами и няма нужда да бъдат сваляни. Трябва да се прави тоалет с антисептици, антимикробни и обезболяващи средства, за което се грижи медицинският персонал, но и родилката трябва да участва активно. Препоръчва се да се правят промивки с лайка и смрадлика по няколко пъти на ден, както и спазване на добра лична хигиена.

 

Какво не трябва да се прави след епизиотомия?

Къпане във вана - в първите 6–8 седмици повърхността на матката е особено възприемчива към най-различни инфекции, които могат да проникнат през маточната шийка. Затова ранното вземане на вана след раждането – докато не зарастат шевовете, не е добра идея. Може да предизвика ендометрит, възпаления, кръвотечение поради засиленото кръвообращение заради топлата вода.


Спортуване и вдигане на тежести - активните спортни занимания след раждането могат да причинят и усилено кръвотечение и да нарушат процеса на възстановяване на матката. Затова през първия месец ограничете всички упражнения, свързани с натоварване на коремните мускули. Добре е да се започне внимателно, най-рано седмица след раждането с дихателни упражнения, наклони, напади, разтягане и кръгови движения на тялото. Най-добре е да се изчака с активните спортни занимания около 6-8 седмици, за да може тъканта на матката, коремната стена и тазовото дъно да се възстановят напълно.


Секс - желателно е възобновяването на секса след раждане да бъде не по-рано от 6-8 седмици, защото до това време повърхността на матката е една рана, а маточната шийка не се е свила напълно. През влагалището в матката може да проникнат инфекции и да се развие ендометрит – възпаление на лигавицата на матката.


Не стойте седнали - в продължение на 3-4 седмици след раждането не е добре да стоите седнали, защото тъканите не са се възстановили напълно и трябва да избегнете разхлабването на шевовете.

 

Раменна дистокия

Раменната дистокия е едно от най-обезпокоителните усложнения на вагиналното раждане. Представлява затруднение при освобождаване на раменния пояс на плода в главично предлежание, изискващо използването на допълнителни техники и епизиотомия. Рисковите фактори са както отстрана на раждащата, така и отстрана на плода: макрозомия на плода (едър плод), диабет, обезитас, преносеност, удължаване на раждането в различните му фази повече от очакваното и други. Рисковите фактори не могат със задоволителна точност да предвидят раменната дистокия, правят се опити за предвиждането и чрез директното измерване на някои параметри на плода и на костния таз чрез ултразвукова биометрия.