Периодът на бременността и раждането са от особено значение за всяка жена. Той може да бъде изпълнен както с много положителни емоции, така и със стрес и тревоги дали всичко ще бъде наред.

 

По време на бременността физиологията на майката се адаптира по такъв начин, че да осигури всичко необходимо за растежа и развитието на бебето. През първия триместър се установява, че чувствителността към инсулина е повишена. В комбинация с повишаващите се постоянни нужди от глюкоза на плода, кръвната захар е с тенденция да спада до хипогликемични стойности.


 

С образуването на плацентата от нея започват да се отделят контраинсуларни хормони, които намаляват действието на инсулина, т.е. увеличават инсулиновата резистентност. В отговор на това панкреасът започва да секретира повече инсулин, за да се поддържа кръвната захар в норма.

 

Тази физиологична адаптация във въглехидратната обмяна има особено голямо значение за жените с диабет и тези, които са предразположени към него, тъй като се увеличава рискът от хипергликемия.

 

В последните години честотата на бременни с диабет нараства значително. Той може да бъде наличен както преди зачеването – захарен диабет тип 1 или тип 2, така и да се изяви по време на самата бременност- гестационен диабет. 

 

За жените с диабет преди забременяването е важна подготовката. Контролът на кръвната захар трябва да е перфектен (HbA1c <6,5%), за да се избегнат вродени малформации при детето.

 

Жените със захарен диабет тип 2 трябва да спрат приема на перорални медикаменти и да преминат на лечение с инсулин, тъй като за него има най-много проучвания за безопасност на приложение при бременни. Приемът на статини и АСЕ-инхибитори/сартани също се спира, защото за тях има доказателства, че са тератогенни (повишават риска от вродени дефекти). Особено важно е да се направи очен преглед за изключване на ретинопатия, тъй като тя се влошава по време на бременност. 

 

След концепцията контролът на диабета е още по-стриктен. Целевите стойности на кръвната захар са 3,5-5,5 ммол/л преди хранене, на 1-вия час след прием на храна трябва да са <7,8 ммол/л и на 2-рия час <6,7 ммол/л.

 

За разлика от небременни, тук е особено важна стойността на захарта 1 час след хранене, тъй като тя се свързва с повишен риск от макрозомия (високо тегло на плода при раждане).

 

В началото на бременността, когато инсулиновата чувствителност е повишена, нуждите от инсулин могат да намалеят значително, но във втория и третия триместър драстично да се увеличат. За да се постигнат максимално близки до нормалните стойности на кръвната захар при малко на брой хипогликемии, е необходим чест самоконтрол, както и адекватен прием на въглехидрати от майката.

 

Може да се наложи дори и консултация с диетолог, за да се случи това по-лесно. Честите прегледи при акушер-гинеколог са важни за изключване на фетални малформации. 

 

Във втората половина на бременността се увеличава и рискът от настъпване на гестационен захарен диабет. Жените с наднормено тегло при зачеването, с гестационен диабет при предходна бременност или с фамилна обремененост, подлежат на скрининг. 

 

Той се осъществява през 24-28 гестационна седмица с помощта на орален глюкозо-толерантен тест (ОГТТ) със 75 грама глюкоза. За поставянето на диагнозата е нужна само една стойност над нормата, а именно:

  • Кръвна захар на гладно > 5,1 ммол/л;
  • 1-ви час след нахранване >10 ммол/л;
  • 2-ри час след нахранване >8,5 ммол/л.

 

След поставянето на диагнозата първа стъпка е промяна в начина на живот със съответни корекции в диетата и физическата активност. Понякога това е достатъчно, за да се поддържа нормално нивото на захарта до края на бременността.

 

Ако все пак се наложи лечение, инсулинът отново е предпочитаното средство, тъй като не преминава плацентата, за разлика от метформина и сулфанилурейните препарати. За гестационен диабет важат същите прицелни нива на гликемията, както и при другите типове. 

 

След раждането лечението с инсулин може да се спре при жените, които не са със захарен диабет тип 1. Тези с гестационен диабет често възвръщат нормалния метаболизъм на глюкозата и не се налага допълнително лечение, но въпреки това е важно периодично да се проследява въглехидратната им обмяна (на всеки 3 години) с помощта на ОГТТ, тъй като при тях рискът от втори тип диабет остава повишен.

 

Захарният диабет по време на бременност е една от водещите причини за макрозомия и усложнения при раждането. Всяка жена с диабет трябва да бъде изключително стриктна в контрола на кръвната си захар, колкото и трудно да звучи, за да може да бъде спокойна и да се радва на позитивните моменти от своята бременност.