Тиреоидитът на Хашимото е хронично заболяване с автоимунна генеза, при което се наблюдава образуване на антитела срещу тиреопероксидаза (ТПО), т.нар. МАТ-антитела, както и антитела срещу тиреоглобулина – ТАТ-антитела. ТПО е ензим, участващ в дейодинацията на йодида и превръщането му в реактивен йод, който впоследствие се свърза с аминокиселината тирозин. Тиреоглобулина или т.нар. колоид е протеин, изпълващ фоликулите на щитовидната жлеза, съдържащ аминокиселината тирозин и служещ като субстрат за образуване на тиреоидните хормони – тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3).

 

При тиреоидита на Хашимото ТАТ- и МАТ-антителата постепенно разрушават щитовидната жлеза и намаляват продукцита на Т3 и Т4, които имат основно значение за нормалното функциониране на всички органи и системи и за цялостното физическо и психическо състояние на пациента. Заболяването се среща по-често сред жени, като има наследствена предразположеност. Възрастта на отключване на автоимунния процес в днешно време е доста ранна, поради нездравословния начин на живот, прекомерния стрес и невъзможността за качествена почивка.


 

Щитовидната жлеза е в състояние на хипофункция – понижени нива на тироксин и трийодтиронин, предизвикващи повишаване на тиреоид-стимулиращия хормон (TSH). Клинично това се проявява с непрекъсната умора, сънливост, депресивни състояние, задух, косопад, констипация, суха кожа, забавен пулс (брадикарадия), забавено мислене и трудна концентрация (брадипсихия), безсъние – все симптоми, които пациентите могат да отдадат на натовареното си ежедневие и стрес.

 

Терапията при тиреоидита на Хашимото е хормонзаместителна – прием на синтетичен тироксин в дози, вкарващи хормоните в оптимални граници. Необходима е и суплементация с витамини, тъй като състоянието многочесто върви ръка за ръка с дефицит на витамини и минерали. Почивката и физическата активност имат не по-малко важно място за поддържане на заболяването.

 

Храненето при лечението на тиреоидита на Хашимото върви ръка за ръка с хормоналната терапия. Смята се, че приемът на храни, съдържащи глутен, е свързан със стимулиране на автоимунния процес. Глутенът съдържа два протеина – глиадин и глутенин, които организма възприема като чужди и образува антитела срещу тях. На принципа на молекулната мимикрия глутенинът и глиадинът наподобяват щитовидни антигени. Така при прием на храни, съдържащи глутен, имунната система образува антитела, които атакуват щитовидната жлеза.

 

Заболяванията на щитовидната жлеза са често срещани сред жените в репродуктивна възраст. Интерес представлява затруднено ли е забременяването при жени с автоимунен тиреоидит на Хашимото и какво е нужно да се следи при бременност. Установено е, че високите нива на анти-ТПО антителата, са свързани с повишен риск от спонтанен аборт.

 

Неконтролираният хипотиреоидизъм при Хашимото води до нарушаване регулярността на месечния цикъл – скъсяване на продължителността му, тежък и болезнен цикъл (дисменорея), пропускане на месечен цикъл или пълната му липса (аменорея). Някои пациентки, въпреки наличието на менструация, не могат да забременеят поради липсата на овулация – ниските тиреоидни хормони потискат отделянето на зряла яйцеклетка.

 

Така недиагностициран тиреодит на Хашимото може да се окаже причина за инфертилитет сред жените в репродуктивна възраст. За щастие безплодието в този случай е обратимо и лесно лечимо. За да се случи оплождане, стойностите на ТСХ трябва да бъдат оптимално между 1-1.5 до 2. По-високите стойности на ТСХ се свързват с повишен риск от спонтанен аборт и намалена оплодителна способност.

 

При компенсация и контролиране на състоянието не съществуват проблеми със забременяването, като все пак с напредване на възрастта шансът за забременяване намалява и рисковете за плода и майката стават по-големи.

 

По време на бременност дейността на щитовидната жлеза се увеличава, поради което е нужно увеличаване на дозата. Щитовидната жлеза на плода започва да функционира през втори триместър на бременността и достига пълна зрялост през трети. Противно на това, нивата на МАТ-антителата се понижават по време на бременността. След раждането антителата постепенно възстановяват предходните си стойности, като е възможно дори да достигнат по-високи такива.

 

Контролирането на хипотиреоидизма при бременност е от съществено значение за нормалното развитие на плода. На всеки 6-8 седмици трябва да се изследват нивата на ТСХ, Т3 и Т4.  При липса на контрол е възможен интелектуален дефицит и изоставане в развитието на новороденото.

 

Декомпенсираният хипотиреоидизъм увеличава риска от преждевременно раждане, неврологичен дефицит, прееклампсия. Все пак децата на новородени с автоимунен тиреоидит на Хашимото имат повишен риск от развитие на заболяването и при тях, поради което е нужно редовно изследване функцията на щитовидната жлеза.