В много страни в Европа се практикува раждане в домашни условия. В България тази практика все повече се разпространява. Остава въпросът обаче доколко в страната ни имаме условия и какъв риск крие начинанието да родиш вкъщи или пък има ли риск и неудобство да родиш в болницата. Предлагаме ви още една последна част с различни мнения по темата, като очакваме и вашите коментари.

 

Втора част на материала


 

 

Мая Сидерова, 32 г., от София. По образование е математик. По призвание е консултант в работа с Техника за емоционална свобода (ТЕС). Има три деца. Най-голямото сега е на 6 години и е родено чрез цезарово сечение. Другите две ражда вкъщи с помощта на съпруга си.


Днес в България в изключително малко случаи жените могат да родят активно в болница. Всъщност, самото определение активно раждане, сътворено от Джанет Баласкас, е съзнателна игра на думи с термина, познат на медиците - активно дирижирано раждане, при което те управляват (дирижират) родилния процес, а жената лежи като пасивен участник и е подложена на серия от медицински интервенции, всяка от които води след себе си следващата (познатият "ефект на доминото"). При активното раждане, напротив, майката сама контролира тялото си. Тя се движи свободно, променя позициите на тялото си и търси най-удобната за нея и за детето й поза. Майката има активна роля при избора на процедури, които ще й се направят, дори ако това е епидурална аналгезия или секцио. Активното раждане е опит да се намери по-добър баланс между природата и достиженията на съвременната наука - баланс, при който науката се опитва да разбере и подпомогне природата, а не да я контролира и доминира над нея.


Аз нямах болничен екип, на който да се доверя и при който да родя активно, особено след като вече бях раждала чрез секцио. Затова, след много добра подготовка, избрах да родя вкъщи с мъжа ми. Мъжът ми също беше подготвен, въпреки че прие моя избор за домашно раждане по принуда.

 


Раждането продължи около 24 часа – време, с което едва ли щях да разполагам в болница. Показателен беше и коментарът на мъжа ми веднага след раждането. Той каза: „Нямаше да те оставят”.
Две години по-късно, вече по-уверени, отново родихме вкъщи третото си дете. Противно на всички очаквания раждането продължи по-дълго – 30 часа. Знам, че за това раждане щеше да има малък шанс да протече активно в болница. Бебето се роди голямо – 4 кг, освен това едната му ръка беше свита към главата.

 


Моето усещане е, че жената по природа е устроена да ражда без специална подготовка и външна намеса, но цивилизацията неминуемо отдалечава хората от заложените им инстинкти. В днешно време научаваме от книгите за естествените си заложби. Чак тогава ги откриваме у себе си и евентуално ги отключваме.

 

 

Но, ако го направим и открием природата си, можем да намерим сила и сигурност. Именно тези сила и сигурност ми помогнаха да поема отговорността на неасистираното раждане.
Все повече жени в България избират да родят у дома. Наблюденията показват, че жените могат да раждат сами, стига да получават подходяща атмосфера, емоционална подкрепа да бъдат оставяни да го правят.

 

 

 

Елена Василева, акушерка с дългогодишна практика в родилна зала на СБАЛАГ „Майчин дом”, София. Създател и организатор на Училище за родители „Ма-ма”.

 


За всеки от нас домът има специално значение. Това е мястото, където ни чакат любимите хора. Домът е символ на сигурност и уют. Какво по-подходящо място тогава от собствения ни дом за появата на най-ценното същество в живота ни – нашето дете. Заобиколени от близките ни, споделящи с тях великия миг на раждането, създаващи заедно спомените си за първото дихание, за радостта от детския плач в старта на живота – нима това не е за предпочитане пред белите и стерилни родилни зали с бели и стерилни акушерки?!

 


В редица страни в Европа и света раждането у дома е възможен избор. Възможен, но и добре организиран. Присъствието на медицински лица е задължително, а бързият превоз до болница в случай на необходимост – осигурен. Реанимобил с цялото оборудване на спешната медицина стои пред дома на раждащата. Жената е добре обучена, спокойна и уверена. Без излишно бързане и без тревожността на непознатата обстановка всичко тече по предварително съставения план за раждане.
 

Тази мила картинка пали въображението на някои жени и у нас. За щастие са единици. Не ги виня – може би това е техният протест срещу родната медицина, където човекът е диагноза, а отношението струва пари. Може би това бягство е начин да запазят достойнството и интимността на великото чувство да станеш майка. Сигурно това е техният протест срещу прекалената медикализация в акушерството, бързането и провокирането на стрес и напрежение заради хангарите, които представляват залите за раждане у нас.

 


Но дали този избор е безопасен тук – в България?! И ако раждащата поема отговорността за случващото се по отношение на себе си, кой поема отговорността за живота на бебето, ако нещо се обърка? А че може да се обърка – не се съмнявайте. По професия съм акушерка и съм виждала случаи, които са изненадвали с развитието си и хора с много опит. Знаят ли последователите на раждането у дома без реанимобил и възможност за бърз транспорт (разбирайте в България) с колко време разполагат за спешно родоразрешение при пролапс на пъпна връв (изпадане на част от пъпната връв пред предлежащата част). С каква техника може да се следи за състоянието на бебето? А ако детето се роди в депресивно състояние какви са възможностите за адекватна реанимация в домашни условия?

 


Най-драматичният момент в раждането е падането на плацентата. Тук вероятността от кръвозагуба е огромна, а овладяването на кръвотечението не винаги е лесно даже в болнични условия. Диагностиката на плацентарната патология е възможна, но дори при нормални данни за плацентата, плацентарният период може да се обърка.

 


Ако агитаторите за домашно раждане разбираха от раждането като процес не биха били толкова смели в пропагандирането му. Представената статистика за протекли раждания у дома (28 от 2008 г. до сега) изключва фатален изход. Но трябва ли да се стигне до непоправимо в домашни условия усложнение, за да се спре да се шуми около идеята? В България все още няма условия за безопасно протичане на раждането в извънболнични условия. И докато това е факт, раждането у дома си е чиста проба авантюра, с ефекта на руска рулетка.

 

 

Не пожелавам на никого да се обвинява за зле взето решение. Защото в този акт участват двама – майка и бебе. И ако майката може да се подготви и осъзнато да избере мястото на раждане, то кой има правото да решава за живота на бебето? Всеки един живот е уникален и безценен, дори този на нероденото ни още още дете, което медицината нарича "плод".
Добра или лоша, това е медицината, с която разполагаме и която ние създадохме. Не може да се промени с бягство. Може да се промени с диалог. Вече се появяват пациентски организации, които настояват за това.

 

 

"Hands off" означава „без намеса”, не „у дома”. И това е, което раждащата трябва да извоюва с ясно заявени претенции и категоричност, но в безопасността на болничните условия!