Раждането е изключително важен момент за всяка една жена. Животът придобива нов смисъл, раждат се нови емоции и чувства заедно с рожбата. Напоследък все повече се чуват дискусии за раждане вкъщи и у нас. Може би малко позакъсняла практика, защото тепърва се даде правото на акушерките да водят раждането, а във Великобритания се поддеха дискусии против провеждането му у дома, заради лоша статистика...
Има много мнения „за“ и „против“ да се роди у дома. Предлагаме ви няколко мнения по въпроса. Очакваме и вашите коментари!
Росица Божкова е психолог, йога инструктор и създател на Арт Йога Студио Янтра. Преминала е през две болнични раждания, третото си дете ражда вкъщи.
Тази тема напоследък става актуална, защото домашните раждания зачестиха. И това е факт, с който обществеността е добре да се съобрази. Общественото мнение е срещу раждането у дома. Според "така казват хората", това е опасна авантюра, която крие риск за живота на майката и детето. Но защо, въпреки това някои жени дръзват да поемат този риск? Какво е толкова ценно в това домашно раждане, за да се рискува?
Неасистираните домашни раждания - предварително планирани да станат в къщи - всяка година имат своя прираст: 2008 г. - две, 2009 г. - девет, 2010 г. - петнадесет, а сега, само до средата на януари 2011 г. - вече две!
От няколко години водя курс по йога за бременни. Академичната ми специалност е психология, с дипломна работа в пренаталната психология, посещавала съм обучения на международни организациии на акушерки и дули, на които жените от цял свят споделят своя опит, наследен от традициите. Раждането принципно не е болест и не бива да се третира като такава. Това е един естествен процес, който, ако се остави на естествените механизми и жената е подготвена, няма нужда от намеса.
Най-скъпо платените акушерки и доктори по света, които асистират на домашни раждания, работят на принципа "HANDS OFF", т.е. без никаква намеса. Като пример, вземете Мишел Оден и Верена Шмид, и двамата световно признати автори на книги, лектори, все още практикуващи домашни раждания. При тези раждания няма усложнения, няма секцио по спешност, няма я цялата паника, която е тъй характерна за нашите болници... Случайност ли е това , или има някакви научни основания?
Ако погледнем към раждащата жена не само като към тяло, а като към личност със специфична психоемоционална нагласа, ако се позаинтересуваме от психологията на раждащата жена, както и от физиологията на раждането, ще разберем, че за успешния развой на събитието, от съществено значение е спокойствието и увереността на жената.
Също така : усещането за безопасна среда и защитеност, възможността тя да се остави на инстинктите си, да се довери на тялото си, да може да заема различни пози, да издава различни звуци и да си позволи да освобождава емоциите си. В центъра на събитието би трябвало да е тя, Раждащата, нейното дете, което да бъде посрещнато с респект и уважение и да се даде възможността на майката и детето, непосредствено след раждането, да създадат своята първа връзка. В психологията това се нарича "импринтинг" и е от съществено значение за по-нататъшната връзка майка - дете.
В нашите болници обаче, всичко се прави с център удобството на болничния персонал, не на раждащата. Усещането да раждаш е като да си на конвейер, където трябва да се бърза, за да хванем смяната на доктора, затова и раждането се ускорява, индуцира, жената няма избор на поведение, не й се дава да пие вода, няма избор на поза за раждането.
Правят ненужни намеси, които често водят до усложнения и любимото секцио по спешност... Да не говорим за отношението към бебето и връзката майка дете - често то се взима и се донася часове след раждането.
Много са причините, които ме подтикнаха да избера да раждам в къщи третия път. Най-много ми повлия, обаче репликата, която ми бе отправена при второто раждане, когато на хоризонталното легло за раждане, абсолютно физиологически неприемливо за тази цел, ми казаха: "Съжалявам, но на нас трябва да ни е удобно, не на вас"!
Съжалявам, че медицинската ни грижа е на това ниво, но когато не мога да направя нищо, за да променя нещата извън мен, променям това, което мога. Мога да се подготвя за раждането и да разчитам на естествената мъдрост на своето тяло, мога да родя, уважавайки това, което считам за правилно при един толкова свещен акт, в който идва нов човек на Земята и да уважа това идване, като го посрещна в атмосфера на любов и спокойствие... За мен ценностите, които следвам са важни и дори другите да не ги разбират и да ги наричат авантюристични, аз знам защо ги следвам и съм готова да платя цената за това.
Д-р Валентина Григорова, заместник-директор на „Медицински дейности“ в Първа Акушеро-Гинекологична болница „Света София“, дългогодишен началник на родилното отделение там, с повече от 40 години стаж в областта.
Понастоящем в България нямаме условия за раждане у дома. За тази цел са нужни екипи, а ние не разполагаме с тях. Необходимо е да има подготвени специалисти. Жените, на които им предстои да раждат, също трябва да бъдат подготвени. Освен всичко друго са нужни и условия в дома, където ще се извърши раждането.
При евентуални усложнения трябва да има реанимобили, които да бъдат в готовност да транспортират родилката до болницата. При необходимост от форцепс или цезарово сечение е немислимо раждането да се осъществи вкъщи. Жената незабавно трябва да бъде откарана в болница.
Има различни случаи, при които поради една или друга причина раждането се извършва извън болницата, но след това родилата жена задължително постъпва в лечебното заведение.
Знаем, че в миналото ражданията са се извършвали най-вече в домашни условия, но и смъртността е била много висока. Днес разполагаме със специалисти, които са обучени да реагират във всяка ситуация, но не и такива, които да извършват раждания у дома.
Плацентарният период например е изключително опасна част от раждането. Може да настъпят усложнения, които са свързани с обилно кървене, което може да бъде животозастрашаващо.
При едно раждане става дума за два човешки живота. Не можем да си позволим да рискуваме. За да бъдат извършвани раждания вкъщи, трябва да има обучен персонал, който да поема случаите у дома, друг, който да подготви адекватно майката за процеса на раждането, защото раждането у дома означава в много по-голяма степен активно поведение от нейна страна по време на родилния процес. Изисква се и наличия на условия в дома за провеждането на раждането, първите грижи за бебето и грижите за родилката непосредствено след него.
Втора част на анкетата
