Повече от 90% от населението е развила имунна защита срещу вируса на варицелната инфекция. Затова рискът от заразяване по време на бременност е минимален. По-малко от 2% от заразенните бременни развиват усложения, но пък усложенията, от своя страна, са сериозни. 


Заболяването влияе върху нормалното развитие на плода. Тези промени могат да се наблюдават под ултразвук и засягат костната система, вътрешните органи като черва и черен дроб. Може да се наблюдава забавяне във вътреутробния растеж и промени в главния мозък. Най-честите лезии са на очите - вродена катаракта и микрофталм (патологично малки очи). 


Друго усложнение от инфекцията представлява вродената варицела. Това състояние се развива, когато плодът се излага на инфекцията преди или по време на раждането. 



Неонаталната инфекция се развива, когато симптомите на майчиното заболяване се появят по-малко от 5 дни преди раждането до 2 дни след него. През този период се произвеждат майчините IgG антитела. Това време, обаче, е прекалено кратко, за да се осигури защита на новороденото. 

 

NEWS_MORE_BOX


За да се предотвратят тези усложнения от страна на плода и майката може да се използва антивирусна терапия с ацикловир. Лечението с ацикловир намалява времето с висока температура и със симптоми на варицела при имунокомпрометирани деца, ако терапията започне през първите 24 часа от развитието на кожния обрив. Обикновено това лечение се препоръчна при деца с повече от 100 кожни обривни единици. 


За да се предотврати плацентарното предаване на варицела вируса трябва да се избягва директният контакт със заразени. Определнието на директен контакт е контакт, който продължава повече от един час със заразен в затворено помещение. 


Съществува и ваксина, която предотвратява инфектирането с варицела на първо място. Ваксината е жива и се поставя в две дози, разделени от 4-8 седмици, на младежи по-големи от 13 години. Ваксината осигурява 97% сероконверсия - образуване на защитни антитела. Ваксината, обаче, не се препоръчва да бъде поставяне по време на бременност. 


По време на бременност се препоръчва използването на варицела зостер имуноглобулин. Имуноглобулинът показва намаление на риска от майчина инфекция, ако е приложен в рамките на 72 до 96 часа след излагането. Защитният ефект продължава около 3 седмици. Дозата е 125 единици на 10 килограма с максимум 625 единици, администрирани интрамускулно. 


Най-честите странични ефекти от приложението на варицелния имуноглобулин са местният дискомфорт, болка и зачервяване, които се развиват при по-малко от 1% от хората. Още по-редки са главоболието, кожният обрив и умората.