С някои изключения нито инактивираните, нито живите ваксини, прилагани на кърмещи жени, не засягат безопасността на кърмачето от заразяване с вложените щамове. Въпреки че живите вируси във ваксините могат да се размножават в кръвта на майката, е доказано, че по-голямата част от тях не се екскретират (отделят) в кърмата. Така например при ваксинирани кърмачки с ваксината срещу варицела, която е жива ваксина, не се откриват следи от вируси или вирусни частици в кърмата.


Въпреки че вирусът срещу рубеола се екскретира в кърмата, вирусът обикновено не заразява бебето. Ако се появи инфекция, тя се понася добре, защото вирусът е атенюиран (със силно отслабени инфекциозни свойства). Инактивираните, рекомбинантни, полизахаридни и конюгирани ваксини, както и съдържащите токсоиди, не представляват риск за майките, които кърмят, нито за техните новородени.


Кърменето е противопоказание за ваксиниране срещу едра шарка, когато има съмнение за риск от заразяване, но към момента ваксината не се прилага, поради ликвидиране на инфекцията в световен мащаб.



Ваксината срещу жълта треска трябва да се избягва при кърмещи жени, тъй като при кърмачета, чиито майки са били ваксинирани, са регистрирани 2 случая (един потвърден и един вероятен) за заразяване. И при двете кърмачета ваксиналният щам се изолира от цереброспиналната течност (ликвор), но точният начин на предаване не е установен. Въпреки това, когато кърмачките не могат да избегнат или да отложат пътуването до райони, ендемични за жълта треска, в които рискът от придобиване е висок, тези жени трябва да бъдат ваксинирани, но да преустановят кърменето.


Ограничените данни показват, че кърменето може да засили реакцията на определени ваксинални антигени (25). Няма данни, които да предполагат, че пасивният трансфер на антитела в кърмата може да повлияе на ефикасността на живите вирусни ваксини. Това е и причината Световната здравна организация да подкрепя изпълнението на ваксиналната схема, независимо дали новороденото е на кърма или изкуствено хранене.


Няма доказателства от риск за плода при имунизиране на бременни с инактивирани вирусни ваксини, бактериални ваксини или токсоиди.

 

Въпреки липсата на доказателства за риск, ваксината срещу човешки папиломен вирус, която е инактивирана, не се препоръчва по време на бременност. Живите ваксини, прилагани на бременна жена, представляват теоретичен риск за плода, поради което са противопоказани по време на бременност. Жените трябва да избягват зачеването в продължение на поне 4 седмици след ваксинацията с живи ваксини. Ползите от ваксинирането на бременни жени обикновено надвишават потенциалните рискове, когато вероятността от излагане на заболяване е висока.


При бременни жени се препоръчва поставянето на двукомпонентната ваксина – тетанус и дифтерия, а при възможност и трикомпонентната – тетанус, дифтерия и коклюш. По този начин се осигуряват пасивно антитела за кърмачето, което през първия месец няма заложен прием на тези ваксини в имунизационния календар и съответно би било изложено на повишен риск. Ваксинирането на майката генерира антитела, които преминават трансплацентарно към плода. Ваксинацията в третия триместър оптимизира продължителността на тази защита от антитела до раждането.


Бременните и кърмачките са изложени на по-висок риск от тежко заболяване и усложнения, следствие инфекция с грип. Поради тази причина при тях се препоръчва поставянето на противогрипна ваксина.


Съобщава се за пасивен трансфер на антитела срещу вируса на грипа, които биха могли да осигурят защита на новородените. Рутинната ваксинация с инактивирана грипна ваксина се препоръчва за всички жени, които са или планират бременност (във всеки триместър) през грипния сезон.