Нормалното раждане е естествен процес на преминаване на плода през родилните пътища (мек и костен родилен канал) под действието на родилни сили – маточни контракции и съкращения на коремната мускулатура. Раждането преминава през три периода: за първия период е характерно скъсяване, изглаждане и разширение на маточната шийка до 10 см; вторият период се отличава с изгонването на плода под действие на маточните контракции, а за третият период се характеризира с раждането на плацентата.

 

При първораждащи нормалното раждане продължава около 15-16 часа, докато при многораждали процесът се съкращава до 12-13 часа. Раждане, продължило над 18 часа, се означава с термина протрахирано раждане, докато естествено раждане, продължило под 3 часа се определя като преципитирано раждане. Макар и разделено на периоди с определена продължителност и характеристики, естественото раждане при всяка жена протича строго индивидуално според физическото и психическото й състояние, според състоянието на плода и приспособителните му възможности в хода на раждането.


 

Въпреки че е естествен процес, през всеки един от периодите на нормалното раждане могат да настъпят редица усложнения. Сред най-често срещаните усложнения са:

 

1. Разкъсване на перинеума – т.нар. перинеална травма. Най-често срещаното усложнение по време на раждане, което настъпва спонтанно в 90 % от ражданията под действие на преминаващата глава на плода. В резултат на натиска и напрежението се разкъсва тазовото дъно, аналния и уретралния сфинктер. Повишен е рискът от разкъсване на перинеума при първораждащи жени, при оперативни вагинални раждания чрез форцепс или вакуум, при високо тегло на плода, при продължителен втори период на раждането.

Разкъсванията на перинеума се класифицират в четири степени:

 

  • Първа степен – разкъсване на задната комисура, перинеалната кожа и влагалищната мукоза;
  • Втора степен – разкъсване и на подлежащите фасции и мускули;
  • Трета степен – освен разкъсване на посочените структури се наблюдава и разкъсване на аналния сфинктер;
  • Четвърта степен – разкъсва се и мукозата на ректума.

 

2. Разкъсвания на влагалището и вулвата – също често срещани разкъсвания, настъпващи при първораждащи жени при преминаването на главата на плода. Разкъсванията могат да бъдат леки, които не се нуждаят от корекция, или тежки, нуждаещи се от възстановяване на разкъсването с тънки резорбиращи се конци. За намаляване на риска от тежки разкъсвания се прилага профилактично епизиотомия.

 

3. Разкъсвания на маточната шийка – разкъсванията на маточната шийка се срещат по-често при първораждащи, при преципитирано раждане, при ригидна шийка. Те биват класифицирани в три степени в зависимост от разпространението на разкъсването – от външния отвор на цервикалния канал до влагалищния свод. При всяко раждане е важно да се прави оглед на маточната шийка и при наличие на разкъсвания да се възстановят.


4. Руптура на матката – най-тежкото усложнение по време на раждане, което за щастие е с по-ниска честота. Възниква в резултат на случайно нараняване на матката, преходни раждания чрез Цезарово сечение, използване на форцепс, при вродени дефекти на матката, при плацента акрета, медикаментозно предизвикана от приложение на окситоцин или простагландини.

 

При тежко кръвотечение в хода на раждането диференциална диагноза трябва да се направи с отлепване на плацентата. Лечението на маточната руптура зависи от репродуктивните желания на пациентката – при желание за запазване на фертилитета се преминава към възстановяване целостта на матката. Въпреки желание на лекарите за запазване на репродуктивните възможности в голяма част от случаите се налага бърза реакция за спасяване живота на родилката, поради което се преминава към хистеректомия.

 

5. Увреждане на съседни тазови органи – травми на отделителната система, на аналния сфинктер и ректума. Най-чести травми на отделителната система са фистулите – везико-вагинална и уретро-вагинална. Възникват в резултат на разкъсвания на маточната шийка, влагалището и матката. Симптоматично се проявяват с изтичане на урина през влагалището. Травмите на аналния сфинктер и ректума настъпват при перинеална травма от трета и четвърта степен.

 

6. Постпартални хеморагии – за постпартална хеморагия се приема кръвотечение над 500 мл при нормално раждане и над 1 л при раждане при Цезарово сечение. Сред причините за тежък постпартален кръвоизлив са многоплодна бременност,едър плод, протрахирано раждане, тежки разкъсвания на маточната шийка и матката, плацента превия, отлепване на плацентата, прееклампсия и др.

 

В зависимост от количеството на кръвозагуба се различават няколко степени на постпартална хеморагия: първа степен – кръвозагуба между 500 и 1000 мл, която се характеризира с хипотония при изправяне; втора степен – кръвозагуба от 1100 до 1600 мл, характеризираща се с хипотония, тахикардия, олигурия, тахипнея; трета степен – кръвозагуба от 1700 до 2100 мл; четвърта степен – кръвозагуба над 2400 мл, при която пациентката е в хиповолемичен шок.