Нормалното раждане (partus normalis) е физиологичен акт, по време на който под действието маточните контракции и съкращението на коремната мускулатура плодът преминава през родилните пътища (мек и костен родилен канал). Естественото раждане преминава най-общо през три периода: първи период – период на скъсяване, изглаждане и разширяване на маточната шийка до 10 см; втори период – период на преминаване и раждане на плода; трети период – раждане на плацентата (плацентарен период).

 

Обикновено продължителността на нормалното раждане е около 15-16 часа при първораждаща и 12-13 часа при многораждали жени. Поради различни причини и фактори в хода на нормалното раждане могат да настъпят травматични усложнения на плода. Травмите на плода по време на раждане са изключително редки – засягат се 1-2 % от новородените. Най-честите причини за развитието им са усложнения в хода на родилния процес, неправилно предлежание на плода, при използване на форцепс или вакуум-екстрактор. Рискови фактори за травматично увреждане на плода са още пелвио-феталната диспропорция, макрозомия на плода, недоносеност и др.


 

Кои са най-честите травми на плода в хода на нормалното раждане?

Най-леките и чести травми, които отминават без нужда от лечение, са охлузванията и еритемът на кожата. Те могат да възникнат поради удължено (протрахирано) раждане, при използване на форцепс и др. Ако охлузванията засягат по-голяма площ от кожата, е необходимо използване на антибиотични спрейове за превенция на инфекция.

 

Често срещана родилна травма е т.нар. caput succedaneum. Обикновено преминава спонтанно и се проявява като оток на меките тъкани над една или повече кости на черепа. Друго увреждане, което настъпва при притискане е кефалхематомът – повдигане на периоста на кост на черепа и колекция на кръв в образувалото се пространство. Появява се няколко часа след раждане, а за пълната му резорбция са необходими 3 до 8 седмици. За предотвратяване на нов кръвоизлив се прилага витамин К, а при липса на резорбция се предприема пункция.

 

Други травми, които могат да настъпят в хода на естественото раждане са фрактурите на кости. Най-честа е фрактурата на ключицата, която се получава при освобождаване на ръцете при раждане. Обикновено няма ясна клинична симптоматика и се диагностицира при образуване на калус. При разместване на фрагментите на ключицата се налага фиксираща превръзка. Други фрактури, които могат да настъпят по време на раждане, са фрактура на раменната кост при плод със седалищно предлежание, фрактура на крайниците и др.

 

Травма, която може да настъпи също в хода на раждане на плод със седалищно предлежание е парезата на plexus brachialis. Настъпва парализа на мускулите на предмишницата и мишницата, като в зависимост от нивото на увреда се засягат различни мускулни групи. Лечението е комбинация от медикаментозна терапия и физиотерапия и за най-добри резултати е препоръчително да започне непосредствено след раждането.

 

Към травмите на мускули се отнася травмата на m.sternocleidomastioideus. Разкъсването на мускулните влакна и последващото фиброзиране може да доведе до развитието на т.нар. крива шия – torticollis.

 

Най-сериозното усложнение на плода, което може да настъпи и за чието развитие значение имат комплекс от фактори, е детската церебрална парализа (ДЦП). ДЦП представлява непрогресиращи двигателни промени, съчетани или не с промени в говора, храненето, фината моторика, нервно-психичното развитие и т.н. Точна причина за възникване на заболяванието не е изяснена, но съществуват няколко групи фактори:

 

  • Пренатални фактори – инфекции в хода на бременността, хронични заболявания на майката, генетични фактори. Особено сериозен фактор е недоносеността, тъй като недоносените деца са по-податливи на инфекции и интрапартална асфиксия. Към пренаталните фактори могат да се причислят още мъжки пол, преносеност, абнормно предлежание, многоплодна бременност и др.;
  • Интрапартални фактори (фактори в хода на раждането) – към тази група се отнасят интрапарталната асфиксия, мозъчните кръвоизливи, травмите;
  • Постнатални фактори – тук се отнасят заболявания на новороденото, напр. хипербилирубинемия в резултат на Rh-несъвместимост, енцефалит, дехидратация и др.


Травмите на плода по време на нормално раждане могат да бъдат както често срещани, леки увреждания, така и тежки, нанасящи сериозни последици върху здравето на новороденото. По тази причина оценяването на рисковете преди раждане, избирането на подходящ метод за раждане, както и грижите на бременната по време на бременността, са от водещо значение за ограничаване на усложненията и правилния ход на раждането.