Прееклампсията е състояние, което се характеризира с хипертония – повишено кръвно налягане, появяваща се през бременността. Обикновено тя се развива от 5-ия месец нататък. Други характерни признаци, които невинаги се проявяват и не могат да бъдат установени своевременно са:

  • Протеинурия – отделяне на белтъци с урината;
  • Признаци на терминална органна увреда, каквато е тромбоцитопенията;
  • Нарушена чернодробна функция;
  • Продължителна и силна болка в епигастриума;
  • Белодробен оток;
  • Резистентно на лечение главоболие.

Въпреки че вече са разработени множество критерии за диагностика и лечение на състоянието, механизмите, които водят до неговото развитие все още не са напълно изяснени. Счита се, че една от причините е нарушението в процесите на образуване на плацентата, което води до физиологична дисфункция пири майката. Нарушената плацентация води до неефективно ремоделиране на спиралните артерии в матката, недостиг на кислород, преминаващ през плацентата, хипоксия и оксидативен стрес.

 


Някои фактори увеличават риска от развитие на прееклампсия. Такива са:

  • Първо раждане;
  • Многоплодна бременност;
  • Възраст на майката над 35 години;
  • Оплождане чрез асистирана репродукция;
  • Заболявания при майката – хипертония, диагностицирана още преди бременността;
  • Хронични бъбречни заболявания;
  • Диабет;
  • Тромбофилия;
  • Обструктивна сънна апнея;
  • Затлъстяване преди началото на бременността;
  • Семейна обремененост;
  • Семейна анамнеза за отлепяне на плацентата;
  • Анамнеза за прееклампсия при предишни бременности;
  • Нарушения в нормалния растеж и развитие на плода по време на вътреутробния живот.

Ключов елемент е нарушеното образуване на плацентата, което води до неефективно ремоделиране на съдовете. Прееклампсията е мултисистемно заболяване, което потенцира и влошава хипертонията, както и терминалната органна недостатъчност и дисфункция. При настъпване на съдова склероза и нарушено ремоделиране на съдовете на плацентата настъпва кислородна недостатъчност и тъканна исхемия. Това е причина за освобождаване на медиатори на дистреса, например антиангиогенетични и провъзпалителни фактори. Всичко това благоприятства настъпилия дисбаланс в свързващите места за растежните фактори и факторите, които имат отношение към ангиогенезата – образуването на нови кръвоносни съдове. Това възпрепятства ефективното изграждане на съдовете и нарушава тяхното напасване според органните нужди. Най-сериозно се засягат съдовете на сърцето, бъбреците и черния дроб.

 

Най-чест симптом на прееклампсията е новонастъпилото главоболие, което не се дължи на други патологични процеси и не се подобрява при лечение. В някои случаи могат да се наблюдават и зрителни нарушения. Често се наблюдава болка в епигастриума, която се съчетава с гадене или повръщане. Задухът също може да е характерен, както и повишената оточност на тъканите. При пациентки със систолно кръвно налягане над 140 mmHg и диастолно – над 90 mmHg, може да се подозира диагнозата прееклампсия. Ако пациентката е била диагностицирана с хипертония преди бременността – тогава диагнозата трябва да се насочи преимуществено към доказване или отхвърляне на налична прееклампсия.

 

Усложненията от състоянието са мноогообразни. При пациентки с прееклампсия, при които бременността е била преносена, се наблюдава повишен риск от развитие на тежки форми на хипертония. Те, от своя страна, често са свързани със сериозни последици, каквито са еклампсията, белодробният оток, миокардният инфаркт, репсираторният дистрес, инсултът, засягането на бъбреците и ретината. Плодът също може да бъде засегнат при това състояние. Наблюдава се изоставане в растежа, отлепяне на плацентата и риск от летален изход както за майката, така и за плода.

 

Чести усложнения се наблюдават и при започване на терапията с цел контрол на високото кръвно налягане. Сред характерните прояви са учестената сърдечна дейност – тахикардия, ниското кръвно налягане – хипотензия, главоболието и промяната в сърдечната дейност на плода. Прилагането на магнезиев сулфат с цел превенция на пристъпите също може да е свързано с развитието на някои нежелани лекарствени реакции.

 

Важно е да се извърши правилна диференциална диагноза на прееклампсията. В диференциално-диагностичен план могат да се вземат под внимание следните заболявания:

  • Хипертония, диагностицирана преди бременността;
  • Гестационна хипертония;
  • Антифодсфолипиден синдром;
  • Лупус;
  • Епилепсия;
  • Хронични бъбречни и чернодробни заболявания;
  • Феохромацитом.

Референции:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK570611/