Трофобластната болест включва две групи изключително редки състояния – гестационна трофобластна болест и негестационна трофобластна болест. Характерно за гестационната форма е, че оплождане се е осъществило, но бременността е нежизнеспособна и трябва да се прекъсне своевременно. Негестационната трофобластна болест или т.нар. хориокарционом е злокачествено образувание, което се развива, без да се е осъществило предхождащо го оплождане. За щастие, това заболяване е изключително рядко, тъй като при него прогнозата е лоша.

 

Гестационната трофобластна болест е тумор, който възниква в резултат на абнормна пролиферация на трофобластните елементи на бластоциста, т.е. при оплождане на една яйцеклетка от един или повече сперматозоиди. Към гестационната трофобластна болест се отнасят т.нар. гроздовидна мола, наричана още моларна бременност (mola hydatidosa) и инвазивната мола (mola hydatidosa destruens). Характерно за моларнара бременност е, че има доброкачествено протичане, докато при инвазивната мола протичането е по-често злокачествено с/без развитие на метастази.


 

В Европа моларната бременност се среща с честота 1:1000 до 1:1700 бременности, докато в страни в Азия нейната честота достига до 1:200 бременности. Моларната бременност от своя страна се разделя на два подвида: тотална и парциална. Като рисков фактор за по-честото ѝ развитие се приема възрастта на пациентката – жени на възраст под 21 години и тези на възраст над 35 години имат значително по-висок риск. Към рисковите се фактори се отнасят и предишна моларна бременност, фамилна история на моларна бременност и др.

 

Парциална мола възниква, когато два сперматозоида оплодят една яйцеклетка. Развива се нежизнесподобен плод, който най-често е с кариотип 69ХХY, 69XXX, 69XYY (триплоидия – два хаплоидни набора от бащата и един от майката). Макар и по-рядко плодът може да носи два хаплоидни набора от майката и един от бащата.

 

Симптоматично парциалната мола може да остане първоначално неразпозната като протича с картина на заплашващ аборт – вагинално кървене, възможно е изхвърляне на мехурчеста тъкан от влагалището. Пациентките са с аменорея, оплакват се от неконтролирано гадене и повръщане (hyperemesis gravidarum) поради необичайно високите нива на бета човешкия хорионгонадотропин (бета-ЧХГ), матката обикновено е по-голяма от срока на бременността.

 

Характерна ехографска находка са двустранните тека-лутеинови яйчникови кисти. При изследване на бета-ЧХГ стойностите на хормона са абнормно високи за съответната гестационна седмица – над 500 000 – 1 000 000 UI/24 ч. Парциалната мола в повечето случаи приключва спонтанно като missed abortion, след което се налага евакуация на съдържимото чрез дилатация и вакуум аспирация и редовно проследяване стойностите на бета-ЧХГ.

 

При тоталната мола се наблюдава оплождане на „празна“ яйцеклетка, при което кариотипът е изцяло от бащин произход, 46 XX или 46 XY. При нея ли липсват плодни части и симптоматично протича подобно на парциалната мола с вагинално кървене, хиперемезис, тека-лутеинови кисти в яйчниците, повишени нива на бета-ЧХГ, симптоми на хиперфункция на щитовидната жлеза – сърцебиене, тремор, увеличаване на размерите на щитовидната жлеза.

 

Изключително важно при гроздовидната бременност е серийното проследяване нивата на ЧХГ, като първоначално се препоръчва да се проследяват ежеседмично до трайно негативиране. При негативиране проследяването се извършва ежемесечно до шести месец, а след това – на всеки 2 месеца. Ако след евакуация на съдържимото стойностите на ЧХГ не спадат или започват да се повишават, е нужно провеждане на химиотерапия.

 

Инвазивната мола заедно с хориокарцинома се отнасят към т.нар. злокачествена трофобластна болест. Разликата е, че инвазивната може в повечето случаи е неметастатична, докато хориокарциномът метастазира в околни тъкани и органи, бял дроб, черен дроб, мозък. Поставяне на диагнозата се извършва след хистопатологично изследване. При тези случаи на злокачествена трофобластна болест като допълнителни изследвания се прилагат още рентгенография на бял дроб, ехография на коремни органи, компютърна томография, като целта е търсене на метастази в далечени органи.

 

Лечението на инвазивната мола при жени, които не са завършили репродуктивната си функция е монохимиотерапия, а при жени, които са я завършили - тотална хистеректомия. Лечението на хориокарциномът е комбинирана химиотерапия, а в някои случаи и хирургично лечение.

 

Трофобластната болест е рядко срещано състояние, което в повечето случаи протича доброкачествено, нуждае се от стриктно проследяване и правилно планиране на следваща бременност.