Терминът трофобластна болест (ТБ) обхваща група от заболявания, които произлизат от плацентарния трофобласт – тъканта, от която се развива плацентата. При това се запазват някои специфични особености на трофобласта, като синтезирането на ЧХГ (човешки хорион-гонадотропин) и потенциалът за инвазия към подлежащите тъкани.

 

Причините за настъпване на трофобластна болест не са достатъчно изяснени. Най-често засегнати са млади жени под 20 и над 40-годишна възраст, с предшестващи аборти или анамнеза за прекарани форми на трофобластна болест, които не се хранят достатъчно добре (като рискови фактори се споменават дефицит на белтъци, витамини, фолиева киселина), многораждали.


 

В клиничен план днес се разглеждат две основни форми на трофобластна болест: доброкачествена и злокачествена. Формите с нисък риск се поддават на химиотерапия и обикновено имат добра прогноза.

 

    • Доброкачествени форми


Към доброкачествената форма се отнася гроздовидната (моларна) бременностmola hydatidosa, най-честата форма на трофобластна болест, при която хорионните въси са уголемени, приличат на мехурчета, а тъканта макроскопски изглежда като грозд. Причината е изразеният оток на стромата на въсите, в която липсват кръвоносни съдове. Трофобластните клетки (цито- и синцитиотрофобласт) могат да пролиферират. Честотата на гроздовидната бременност е около 1:2000 бременности. Може да бъде парциална – когато моларната дегенерация засяга само част от въсите, в повечето случаи има фетални структури, фетални мембрани и дори развит плод и тотална – когато е засегната цялата плацента.

 

При тоталната мола липсват фетални структури, а в последствие (около 10% от случаите) се развива персистираща трофобластна болест – неметастатична (инвазивна мола) или метастатична (хориокарцином). Получава се в резултат на оплождане на „празна яйцеклетка“, т.е. такава която не съдържа генетичен материал. Характеризира се с пълна липса на плод, на плодни части и на фетални мембрани.

 

Какви са симптомите?

Основните клинични симптоми при бременност с тотална мола са:

 

  • Обилно, водещо до анемия вагинално кървене;
  • Може да се наблюдава изхвърляне на тъкан с вид на „мехурчета“ през влагалището;
  • Аменорея 2-3 месеца и повече (липсваща менструация);
  • Болка ниско долу в корема (не винаги);
  • Матката е по-голяма от очакваното за гестационната възраст на бременността, причината за което е обемът на самата мола както и на задържането на кръв в маточната кухина;
  • Високи нива на ЧХГ;
  • Hyperemesis gravidarum (много чести, изтощаващи повръщания) налагащ хоспитализация
  • Симтоми на хипертиреоидизъм – увеличение на щитовидната жлеза, сърцебиене, тремор, топла, влажна кожа. Възможно е развитие на тиреотоксична криза!
  • Може да настъпи трофобластна емболизация на белия дроб (манифестира се с кашлица, задух, ускорено дишане, цианоза)
  • Необичайно ранно развитие на преекламсия (с високо кръвно налягане, главоболие);
  • Развитие на двустранни тека-лутеинови кисти на яйчниците, които понякога при преглед се напипват;
  • Засягане на чернодробна и бъбречна функции;
  • Ехографската характеристика зависи от гестационният срок, в който се извършва изследването: между 8-12 гестационна седмица картината се описва като „снежна буря“, а по-късно (втори триместър) се виждат анехогенни пространства с вид на „мехурчета“ в матката

 

В повечето случаи клиничната картина на парциална мола е като на заплашващ или задържан аборт. Налице е генитално кървене с или без болки, като бременността се прекъсва сравнително рано. Често диагнозата става ясна едва след хистологичното изследване на евакуирания от матката материал. Ако има ембрион/плод, той най-често загива в първите седмици на бременността.

 

Понякога е възможно бременността да се доноси дори до термин, но плодът е с тежки вродени аномалии. Относно ехографската характеристика, при парциална мола само част от плацентата е с абнормна структура. Може да се визуализира плод или фетални части. Плодът е по-малък от очакваното и обикновено има тежки аномалии.

 

  • Към злокачествена трофобластна болест се отнасят инвазивна мола и хориокарциномът, които могат да бъдат с метастатични (с разпространение извън малкия таз) и неметастатични форми, с нисък или висок риск. При инвазивна мола (mola hydatidosa destruens) съдовата структура на въсите е запазена, а трофобластната пролиферация е силно изразена. Има инвазия на въсите към миометриума. Не се наблюдават фетални структури. При хориокарцинома структурата на въсите е заличена и има не само кръвоизливи, но и некрози на подлежащите тъкани. Представлява 5% от случаите с трофобластна болест. Най-честите метастази при тази злокачествена форма са в малкия таз и в белия дроб. Следват по честота метастазите в черния дроб, мозъка, бъбреците, храносмилателния тракт.
  • Персистираща трофобластна болест – това е термин прилаган в случаите, при които след проведено лечение за моларна бременност клиничните и/или лабораторните признаци на заболяването персистират или се появяват отново след известен латентен период.

Поведение

При диагностициране на моларна бременност матката трябва да се евакуира без отлагане, чрез диалатация и вакуум-аспирация под обща венозна анестезия(кюртаж). Извършва се рентенография на белия дроб, оценяват се подробно белодробният и сърдечният статус и функцията на щитовидната жлеза.

 

Клиничното проследяване (общо около 2 години) включва оценка на органите на малкия таз, отначало на 2 седмици след евакуацията, а след това ежемесечно до пълното нормализиране на гинекологичния статус. Серумният бета-ЧХГ се проследява ежеседмично до нормализирането му (обикновено след 10-12 седмици) и трайното му негативиране още 3 седмици след това. След трайното негативиране проследяването му продължава ежемесечно до шестия месец, а след това на 2 месеца.


Рентгенологичното проследяване на белия дроб включва контролни рентгенографии на 4-та и 8-ма седмица след авакуацията на матката.


Не се препоръчва забременяване до една година, както и слагане на вътрематочни спирали и прием на противозачатъчни.