Бременността е физиологичен период, свързан с множество промени от различни естество, целящи да подготвят женския организъм за износването на плода, последващото негово раждане, отглеждане и възпитание. Адаптационните промени засягат всички органи и системи и доброто запознаване с тези изменения и с периодите на развитие на плода допринасят за спокойното протичане на бременността.

 

Бремеността, която е с продължителност 40 г.с., се разделя на три триместъра: първи триместър – от 1 до 13 г.с.; втори триместър – 14-27 г.с.; трети триместър – 28-40 г.с. Третият месец е последният от първия триместър на бременността, обхваща периода от 9 до 13 г.с.


 

От 9 г.с. ембрионът започва да се означава като фетус (плод) – започва т.нар. фетален период на бременността, който продължава до раждането. Големината на плода през 9 г.с. е средно 2.54 см, a до края на 13 г.с. този размер достига до 8 см. В края на трети месец плацентата е напълно образувана и започва да изпълнява своите функция – транспортно-обменна, ендокринна и имунологична.

 

Транспортно-обменната функция на плацентата е свързана с доставка на необходимите за плода хранителни вещества и кислород и отделяне на непотребните продукти на обмяната и въглеродния диоксид. Освен транспортна, плацентата изпълнява и ендокринна функция – произвежда прогестерон, естрогени, човешки хорионгонадотропин, растежни и хуморални фактори. В края на трети месец производството на естрогени и прогестерон се поема основно от плацентата, отпада функцията на жълтото тяло и нивото на ЧХГ в кръвта започва да намалява.

 

Намалението на ЧХГ в кръвта е свързано с намаляване и изчезване на неприятното гадене и повръщане с навлизането в четвърти месец от бременността. Често срещани симптоми за периода на трети месец са лесната уморяемост, сънливост, отпадналост, повишена емоционалност, промяна в либидото, повишена чувствителност и увеличаване размера на гърдите, гадене и повръщане, хиперпигментация на кожата, често уриниране, поява на киселини и др.

 

Важен момент през трети месец от бременността е ранният биохимичен скрининг (БХС) и скринингът за фетални аномалии. Обичайният период, по време на който се извършва това е изследване, е от 11 г.с. до 13+6 г.с. Скринингът се извършва за ранно откриване на хромозомни аномалии, най-честите от които са синдром на Даун, синдром на Едуардс, синдром на Патау и др. Изследването се състои в две части: взимане на кръв за изследване нивата на определени серумни маркери и ултразвуково изследване.

 

При взимане на кръв от бременната се изследват нивата на свободния бета-ЧХГ и на плацента-асоциирания плазмен протеин А (PAPP-A). На базата на нивото на тези маркери, като се взима предвид възрастта на майката, придружаващи заболявания и рискови фактори, както и резултатите от ултразвуковият скрининг, се изчислява рискът за раждане на дете с хромозомна аномалия. Измерването нивата на посочените маркери предсказва също вероятността за развитие на прееклампсия след 20 г.с.

 

Ултразвуковият скрининг се състои в подробно ултразвуково изследване на плода, при което се проследяват определени структури – носна кост, нухална транслуценция, дължини на раменна и бедрена кост. Нухалната транслуценция представлява анехогенна зона в тилната област на плода поради натрупване на течност. Нормално за този период тя е до 5 мм. Липсата на носна кост и увеличената нухална транслуценция  са сериозна причина за реализиране на инвазивно изследване на плода – амниоцентеза, хорионбиопсия.

 

При отказ на родители от подобно изследване вече съществуват и неизвазивни пренатални тестове, които се състоят единствено във взимане на периферна венозна кръв от бременната. Резултатите излизат в срок от няколко дни до седмица и са с висока специфичност за наличието или не на хромозомна аномалия.

 

Третият месец е и период, по време на който се извършва и регистрацията за женска консултация на голяма част от бременните. При първото посещение от женска консултация обикновено ще се снема подробна анамнеза, измерват се кръвното налягане и телесното тегло на бременната, взима се секрет за микробиологично изследване и цитонамазка, назначават се лабораторни изследвания – пълна кръвна картина, определяне на кръвна група и резус фактор, урина, изследване за сифилис, хепатит B и HIV.

 

Освен посочените изследвания, проследяването по здрава каса включва още два ултразвукови прегледа, трикратно изследване на кръв и урина, двукратно изследване на микробиологичен секрет, еднократно изследване на цитонамазка, както и ежемесечно измерване на кръвно налягане, телесно тегло, нива на fundus uteri.

 

Периодът от 9 г.с. до 13 г.с. е важен, тъй като е съпроводен с първите по-подробни изследвания, отразяващи състоянието на плода.