Стресът, преживяван от бременната жена, дава последствия при развитието на мозъка на бъдещото бебе, потвърждават изследователи, чието проучване е публикувано в JAMA Network Open.
В голямата си част бъдещите майки са емоционално и психически натоварени и това се отразява на развитието на мозъчните структури и функции при плода. Заключението се отнася и до жени, които не изпитват материални затруднения, образовани са и бременността им протича без здравословни проблеми, каквито са съгласилите се да участват в проучването на Центъра за развитие на мозъка към Националната детската болница във Вашингтон, САЩ.
Нивото на стрес над средното било засечено при 27% от бременните, на тревожност при 26%, а при 11% от жените били установени симптоми на депресия.
За целите на проучването 119 бъдещи майки се съгласили да се проведе два пъти ядрено-магнитно изследване на мозъка на плода през третото тримесечие на бременността и съответно попълнили стандартна анкета за оценка на емоционалното им състояние. Нивото на изпитвания стрес се оценявало и според скала на база техните усещания за месец назад, включително споделяли колко пъти са се чувствали натоварени от ежедневните задължения и не са били в състояние да се справят с проблеми от лично естество.
В последствие изследователите открили, че има корелация между майчиното емоционално състояние и развитието на феталните мозъчни структури. Установили се и някои различия в биохимията на мозъка – при симптомите на депресия при бременните нивата на креатин и холин във феталния мозък били по-ниски. Обичайно нивата на креатин и холин се повишават в последното тримесечие на бременност заради ускорения растеж на плода.
От провелите се ЯРМ научният екип забелязал, че хипокампът при все още неродените бебета на майките в дистрес е по-малък. Тази част на мозъка е отговорна за формирането на нова памет, играе роля в ученето и емоционалния контрол.
Изследователите регистрирали и признаци на повишено набраздяване на мозъчната кора. Това е процес, при който се образуват гънки в тази част на мозъка, на която дължим когнитивните си способности и според учените начинът, по който се получава набраздяването може да повлияе на степента на разгръщане на мозъка – върху количеството неврони и връзките по между им.
Тепърва предстои да се установи дали стресът, изпитван от майката по време на бременността, влияе върху развитието на детския мозък след раждането и дали е свързан с изявата на определени проблеми по-късно при детето.
При всички случаи получените резултати са важни и показват от какво значение за благополучието на бъдещото дете е бременната да бъде действително щадена от излишно натоварване.
Много е вероятно психологическият дистрес да е фактор за физическите състояния, който лекарите регистрират при проследяването на бременността, предполагат експерти.
От други изследвания вече е известно, че когато е засегната същата мозъчна структура се проявяват затруднения в обучението, концентрацията, паметта и емоционалния контрол, коментира д-р Катрин Лимперопулос, директор на отдела по ЯРМ изследвания на развиващия се мозък и отдела по образна диагностика и радиология, фетална медицина, която е и доцент по неврология и по педиатрия към Училището по медицина на Университета „Джордж Вашингтон“.
Несъмнено на дневен ред идва и въпросът дали за бъдещата майка не следва да се прави повече, освен физическото проследяване на бременността и дали да не се предвиди рутинна психологическа грижа. Според д-р Лимперопулос изследванията, които валидират тази необходимост са факт и оттук нататък може да се мисли за създаването на такава практика с цел преборване на стигмата и постигане на по-добро здраве за майките и техните деца.
Препоръката на изследователите е бъдещите майки да се насърчават и споделят за психо-емоционалното си натоварване, за да може да им се помогне и изградят умения за справяне със стреса.
Източник:
