Първа част на материала

 

Диагнозата
Диагнозата на следродилните инфекциозни заболявания се поставя на основата на клиничната картина, данните от лабораторни и други изследвания.
При кръвно изследване обикновено се регистрират повишени левкоцити, СУЕ, нисък хемотокрит; при септичен шок е нарушено кръвосъсирването (тромбоцитопения, хиперкоагулация).


При слабо изразените форми данните от анализа на кръвта не съответстват реално на тежестта на заболяването, СУЕ остава в норма. Чрез биохимични изследвания се определя състоянието на имунната система, която е подтисната. Наличието на микроорганизми се установява чрез микробиологично изследване на влагалищен и цервикален секрет, кърма, кръв и урина. Отчита се числото им в 1 мл материал, както и чувствителността им към антибиотици.   
По показания могат да се назначат и други изследвания: ехография, рентген, хистероскопия и др.


Лечение
Лечението е етиотропно, комплексно, своевременно и активно.
Родилката трябва да приема не по-малко от 2-2 ½ литра течности в денонощие, включително и въведените парентерално. Задължитено се изписват антибиотици. Тъй като лекарствените вещества се отделят в майчиното мляко, е противопоказно да се кърми детето при приема им.
Изписват се лекарствени средства, които да повишат имунологичната реактивност и защитните сили на организма. За дезинтоксикация на метаболитните и хемодинамичните разстройства се прилагат инфузии на  медицински разтвори.

При лечението се включват и антихистаминови препарати, протеолитични ензими; при генерализираните форми и хормони и глюкокортикоиди.


При възпаление на рана на родилните пътища се отдава значение на локалното лечение, за отстраняване на гнойните налепи и подпомагане на регенерацията на тъканта. Назначават се ежедневни манипулации до отстраняване на гнойта. След което се изписват апликации с лекарствени средства.


Оперативно лечение се налага при ендометрит, който се развива на фона на задържане на кръв, наличие на лохии или части от плацентарна тъкан в матката (инструментална ревизия на маточната кухина, отделяне на задържани плацентарни тъкани); както и при перитонит (екстирпация на матката и фалопиевите тръби).


Прогнозата е благоприятна. Опасност има при сепсис.


Профилактика
Започва от бременността и включва лечение на гинекологични (вулвит, колпит и др.) и други  заболявания (хроничен тонзилит, пиелонефрит, бронхит и др. ). 

От голямо значение е рационалното водене на раждането – избягване на продължително раждане след изтичане на околоплодните води, назначаване на стимулиращи родилната дейност средства, адекватно обезболяване; както и правилни грижи в третия и следродилния период – правилно поведение и лечение на разкъсванията на меките тъкани на родилните пътища, овладяване на кръвотечения и пр.

В лечебното заведение следва да се прилага строг санитаро-хигиенен режим. Важно значение има спазването на личната хигиена от персонала, асептичните и антисептичните правила при грижата за родилката.

Често се наблюдават заболявания, причинени от инфектирането на родилните пътища в следродилния период, като мастит, пиелонефрит и др. 


 

Трета част на материала