Заболяванията, които възникват в първите 7 седмици след раждането, могат да се разглеждат в две групи – инфекциозни и неинфекциозни. Те могат да са свързани, както със събитията случили се по време на родилния процес, така и вследствие на промените, настъпили в организма на жената през бременността.
Инфекциозните заболявания са основната група следродилни заболявания. Към тях се отнасят най-вече инфекции на родилните пътища. Инфекциозни причинители могат да бъдат златист стафилокок, хемолитичен стрептокок, условно патогенни аеробни грамотрицателни микроорганизми, анаеробна микрофлора и др.
В съвременните условия при етиологията на следродилните заболявания расте ролята на условно патогенните грамотрицателни микроорганизми, което е свързано с тяхната висока устойчивост към антибиотиците, широко използвани в клиничната практика. Увеличава се честотата на заболяванията, причинени от анаеробна микрофлора, най-често от асоциация на микроорганизми (полимикробна инфекция) и по-рядко от един вид (моноинфекция).
Възпалителните заболявания тръгват от инфектиране на рани на повърхността на матката, маточната шийка, влагалището, перинеума. Възможно е инфекциозното заболяване да се породи, заради активизирането на собствена условно-патогенна микрофлора.
Инфекциозният процес води до понижаване на защитните сили на организма.
Рискът от инфекциозни заболявания след раждането е повишен при хронични инфекциозни заболявания (гинекологични и други); след провеждането на инвазивни методи на изследване през бременността и на инвазивни методи при родоразрешението; оперативна корекция при цервикална недостатъчност; продължително раждане след изтичане на околоплодните води, чести влагалищни прегледи на родилката, акушерски операции, маточни кръвотечения в третия период на раждането (раждането на плацентата) и непосредствено след раждането.
Към първия етап на развитие на патологичния процес се отнасят инфекции, които се ограничават в областта на родилните пътища: възпаление на лигавицата на матката (ендометрит), гнойни възпаления на раните, получени при раждането.
Вторият етап от развитието на инфекциите се описва с разпространение на процеса извън раните. Могат да бъдат въвлечени миометриума (ендомиометрит), околоматочните тъкани (параметрит), фалопиевите тръби, органите на малкия таз (пелвиоперитонит), вените на матката, тазовите вени и вените на краката (тромбофлебит).
При третия етап на развитие на патологичния процес могат да се наблюдават различни перитонити (по-често се срещат при цезарово сечение), септичен шок, анаеробна инфекция, прогресиращ тромбофлебит.
При четвъртия етап се развива сепсис.
Развитието на инфекциозния процес и тежестта му зависят от степента на патогенния инфекциозен възбудител и имунния статус на родилката.
При здрав имунитет възпалителният процес може да се ограничи на повърхността на раната и при правилно лечение да се излекува сравнително бързо. При спад на защитните сили на организма възпалителният процес се разпространява извън пределите на огнището по кръвоносната и лимфната система.
В съвременните условия се провежда профилактика и своевременна антибактериална терапия след раждането, вследствие на което септичните процеси са изключение.
Клиничната проява на следродилните инфекциозни заболявания зависят от вида им, но имат и общи черти: висока температура, втрисане, учестен пулс, обща слабост, апетитът е понижен, изпитва се жажда.
Често се наблюдават форми на инфекциозни заболявания, при които общото състояние на родилката е добро, но има субфебрилна температура, локалните патологични процеси са слабо изразени.
Втора част на материала.
