Кардиомиопатиите са сърдечни заболявания, които се характеризират с това, че засягат сърдечния мускул. По класификация те биват хипертрофична, дилатативна, рестриктивна, перипартална и аритмогенна деснокамерна кардиомиопатии.

Всяко засяга по различен начин сърдечния мускул и дава разнообразна клинична картина. За много от тях е установена наследствена зависимост и генетична предразположеност. 

 


Перипарталната кардиомиопатия носи още наименованието следродилна кардиомиопатия и се развива в последните месеци от бременността или до 5 месеца след раждане. Честотата е различна в различните части на света, като се съобщава за 1 случай на 3000 раждания в САЩ. А голям процент от пациентките със слабо изразени симптоми остават недиагностицирани.

 

Представлява форма на дилатативна кардиомиопатия. Това означава, че се характеризира с разширяване на обемите и размерите на лява камера, понижаване на помпената функция и намаляване на ударния обем на сърцето. Точната причина за заболяването не е ясна, но при пациентките, при които е направена биопсия се открива миокардит, т.е. възпаление на сърдечния мускул. Възможната причина за развитието му е вирусно заболяване или абнормен имунен отговор.

 

Рискови фактори за развитие на заболяването са множество раждания, напреднала възраст на майката, многоплодни бременности. Изтъкват се още следните рискови състояния - високо кръвно налягане, прееклампсия, излагане на токсини - алкохол и химиотерапия, предшестващо сърдечно заболяване и наличие на следродилна кардиомиопатия при предходна бременност. Африканската раса е с по-висок риск от развитие на заболяването, а недохранването е сериозен рисков фактор.

 

Клиничното представяне на перипарталната кардиомиопатия се води от признаците и симптомите на сърдечна недостатъчност. Задух, ортопнея (задух в легнало положение), пароксизмална нощна диспнея, шиен венозен застой, оток на долни крайници, никтурия (често нощно уриниране) са сред най-честите симптоми, които се изявяват в последния месец от бременността или скоро след раждане.

 

При някои от пациентките може да се изяви гръдна болка, умора и палпитации, които са израз на различни аритмии.

 

Перипарталната кардиомиопатия може да се окаже трудна за диагностициране, тъй като много от симптомите се припокриват с тези от последния триместър на бременността - оток около глезените и известен задух. За да се постави диагнозата е необходимо да са изпълнени следните три диагностични критерия:

 

  • Сърдечна недостатъчност се развива през последния месец на бременността или до 5 месеца след раждане;
  • Изтласната фракция (ФИ) на сърцето е намалена под 45 %, а теледиастолният размер на  лява камера е > 2,7 см/м2;
  • Липсва друга обективна причина за развитието на сърдечна недостатъчност с намалена изтласкана фракция.

Съответно за поставяне на диагнозата от съществено значение е да се проведе електрокардиограма, ехокардиография и набор от лабораторни изследвания. При непотвърдена диагноза, когато другата образна методика не е достатъчна се провежда сърдечна катетеризация и евентуално сърдечна биопсия. Електрокардиограмата почти винаги открива синусова тахикардия, камерни екстрасистоли, залпове от непродължителна камерна тахикардия, както и предсърдно мъждене и трептене.

 

Ехокардиографията е ключова за поставяне на диагнозата, като най-същественото е, че не е имало отклонения в нея преди бременността. Открива се глобална или сегментна хипокинезия на лява камера, клапни инсуфициенции, всички контрактилни индекси са редуцирани.

 

От лабораторните показатели се измерват повишени нива на натриуретичните пептиди, сърдечните ензими - тропонин и СК, СК-МВ също могат да бъдат раздвижени. Задължително е изследването на бъбречната и чернодробна функция на всички пациентки.

 

Лечението на състоянието включва всички класове медикаменти използвани за лечение на сърдечна недостатъчност. Тъй като състоянието може да се развие в края на бременността или след родоразрешението почти всички медикаменти са позволени, ако пациентите не кърмят. Използва се комплексна терапия от АСЕ - инхибитори (включват се при родили пациентки), бета-блокери, бримков диуретик и антикоагуланти, при нужда инотропна подкрепа. Добавянето на бромокриптин към стандартната терапия за сърдечна недостатъчност може да подобри симптомите и клиничния изход от заболяването.

 

При стабилните пациентки се препоръчва родоразрешението да се осъществи по естествен път с епидурална анестезия и адекватно обезболяване. При пациентките, които са хемодинамично нестабилни и не се повлияват адекватно от лечението метод на избор е цезаровото сечение по спешност, независимо от гестационната седмица на плода.

 

Прогнозата при пациентките изцяло се определя от степента на възстановяване на чернодробната функция. Тези от тях, които възстановят напълно контрактилитета на лява камера имат добра прогноза и може да се обсъжда последваща бременност, но след провеждане на стрес-тест на лява камера. Пациентките, които прогресират до дилатативна кардиомиопатия са с лоша прогноза и при тях последваща бременност не се препоръчва. 

 

Референции:

1. https://www-heart-org.translate.goog/en/health-topics/cardiomyopathy/what-is-cardiomyopathy-in-adults/peripartum-cardiomyopathy-ppcm?

2. https://bgcardio.org/storage/app/media/uploaded-files/2018_CVD%20Pregnance_Body.pdf

3. Кардиомиопатии, под редакцията на проф. Н. Гочева