Раждането и бременността са сложни и изтощителни за организма на майката процеси. По време на бременност жената преминава през много хормонални, физически, емоционални и психологически промени. В семейния и междуличностния свят настъпват значителни изменения. След раждането майката може да изпитва различни емоции, вариращи от радост и удоволствие до тъга и пристъпи на плач. Този емоционален дисбаланс, наречен “бебешки блус”, обикновено започва да отшумява през първите 2 седмици след раждането.

 

Установено е, че около една от седем жени развива следродилна депресия. Докато пациентките, при които се наблюдава бебешки блус, се възстановяват бързо, следродилната депресия е по-продължителна и сериозно засяга способността на майките да се върнат към ежедневието. Следродилната депресия има негативно влияние върху здравето на майката и нейната връзка с бебето.


Кои са рисковите фактори?

  • Психологически - анамнеза за депресия и тревожност, предменструален синдром, негативно отношение към бебето и пола му, както и анамнеза на сексуално насилие;
     
  • Акушерски рискови фактори - рискова бременност, която включва спешно цезарово сечение и хоспитализация по време на бременност. Преминаването на мекониум, пролапс на пъпната връв, преждевременно раждане, ниско тегло на плода при раждане и ниски нива на хемоглобина на майката;
     
  • Социални фактори - липсата на социална подкрепа може да е причина за следродилна депресия. Домашното насилие под формата сексуално, физическо и вербално насилие от страна на съпруга също може да бъде рисков фактор за развитието на заболяването;
     
  • Тютюнопушене по време на бременност;
     
  • Начин на живот - хранителните навици, режимът на съня, физическата активност и упражненията могат да повлияят на риска от развитие на следродилнат депресия. Известно е, че витамин B6 има роля в генезата на състоянието поради превръщането му в триптофан и по-късно в серотонин, което, от своя страна, влияе на настроението. Цикълът на съня е сред факторите, влияещи върху риска от депресия. Недостатъчният сън е свързан с повишен риск от развитие на следродилна депресия. Физическата активност и упражненията намаляват депресивните епизоди. Те влияят върху самооценката и емоционалния баланс. Упражненията повишават нивата на ендогенните ендорфини и опиоиди, което има положителен ефект върху психичното здраве. Това също подобрява самочувствието, увеличава способността за решаване на проблеми и помага при ефективното участие в ежедневните дейности.

Следродилната депресия най-често се появява в рамките на 6 седмици след раждането. Това състояние се среща при около 6,5% до 20% от пациентките след раждане. Патогенезата на следродилната депресия все още не е напълно изяснена. Предполага се, че генетичните фактори, хормоналните, психологическите и стресовите фактори в социалния живот имат ключово значение.

 

Ролята на половите хормони в депресивното поведение предполага невроендокринната генеза на следродилната депресия. Промените в нивата на половите хормони хормони благоприятстват дисрегулацията на емоционалния баланс при предразположени жени. Известно е, че оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези участва в патогенетичните процеси на следродилна депресия. Тази ос има значение за освобождаване на кортизол при стрес и ако нейната функцията е нарушена, тогава се влошава и естествената реакция спрямо стресови ситуации. Хормоните, които се освобождават при функцията на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези се увеличават по време на бременност и остават повишени до 12 седмици след раждането.

 

Бързите промени в нивата на половите хормони, каквито са естрадиолът и прогестеронът, след раждането могат да бъдат потенциален стресов фактор при някои пациентки и тези промени могат да доведат до появата на депресивни симптоми. Окситоцинът и пролактинът също имат важна роля в патогенезата на следродилната депресия. Тези хормони регулират рефлекса за отделяне и синтез на кърмата. Установено е, че невъзможността за кърмене и началото на следродилната депресия се появяват по едно и също време. Ниски нива на окситоцин се наблюдават при пациентки със следродилна депресия и такива, при които се налага ранно преустановяване на кърменето. През третия триместър от бременността по-ниските нива на окситоцин са свързани с повишен риск от поява на депресивни симптоми както по време на бременност, така и след раждане.

 

Следродилната депресия се диагностицира, когато са налице поне пет депресивни симптома в продължение на поне 2 седмици. Следродилната депресия по дефиниция се определя като голям депресивен епизод, който започва с началото на бременността или в рамките на 4 седмици след раждането. Други прояви, които са характерни за състоянието са:

  • Депресивното настроение, което се наблюдава през по-голямата част от деня;
  • Загуба на интерес или удоволствие за извършване на различни дейности;
  • Безсъние или обратно - прекомерна сънливост;
  • Психомоторно забавяне или възбуда;
  • Чувство за безполезност, липса на самооценка и усещане за вина;
  • Ниски нива на енергия или умора;
  • Суицидни мисли;
  • Нарушена концентрация или нерешителност;
  • Промяна в теглото или апетита.
  • Тези симптоми могат да доведат до значителен дистрес.

 

Следродилната депресия може да доведе до негативни последствия за връзката между майката и бебето, отказ от кърмене, негативни родителски практики, брачни разногласия, както и до по-тежки последствия по отношение на физическото и психологическото развитие на детето. Ремисията на симптомите намалява риска от поведенчески и психиатрични проблеми в потомството.

 

Референции:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC9711915/