Индукцията на раждане представляват изкуствено започване на родилния процес преди спонтанното израждане на плода, като успешна индукция е онази, при която раждане е настъпило в рамките на 24-48 часа след започването на индукцията. Целта на индуцкията е да се осъществи успешно вагинално раждане, което да е колокото е възможност по-натурално.
Случаите, в които се налага индукция, са онези, при които рискът от продължаването на бременността е по-голям за майката или плода, отколкото рискът, свързан с наормално или индуцирано раждане.
Факторите, които влияят върху крайния резултат от индуцирането, са скалата на Бишоп, телесната маса на бременната, възрастта на жената, телесната маса на плода и наличието на придружаващи заболявания като диабет.
Скалата на Бишоп е предиктор за успеха на индукцията. Оценяват се 5 показателя - разкритие на шийката, изглаждане на шийката, позиция на плода, позиция на шийката и консистенция на шийката.
Разкритието на шийката означава колко сантиметра в диаметър е отворът на цеврикалния канал. Преди започването на родилния процес шийката е затворена и постепенно с напредване на времето по време на първата фаза на раждането шийката се отваря до 10 см .
Освен това, стените на шийката заповат да се изглаждат. Това означава, че надлъжният размер на шийката се скъсява, свива се към маточното тяло и става неразделна част от долния маточен сегмент. Изглаждането на шийката се определя като процент скъсяване спрямо изходната дължина.
Позицията на плода също е предиктивен фактор за успеха на евентуално индуциране на раждането. По време на родилния процес прилежащата част на плода (най-често главичката) се придвижва надолу към родовилия канал в малкия таз. Нулева позиция означава, че главичката достига до равнината, която пресича средата на таза. Това означа, че позиция +2 например означава, че прилежащата част на плода се намира на 2 см след/под средата на костния таз.
Четвъртията показател е позицията на шийката. Преди родилния акт тя сочи назад, по време на раждането шийката се премества в средно положение, а по-късно оста й се насочва към предната част на вагината.
С течение на родилиния процес констистенцията на шийката се променя. Обикновено тя с твърдо-еластачна структура, която наподобява тази на носа например. След това постепенно под действието на простагландините, които разграждат колагеновите влакна, шийката става мека с консистенция близа до тази на устните.
Скалата на Бишоп:
0 точки | 1 точка | 2 точки | 3 точки | |
разкритие на шийката | няма | 1-2 см | 3-4 см | 5-6 см |
изглаждане на шийката | 0-30% | 40%-50% | 60%-70% | 80% |
позиция на плода | -3 | -2 | -1; 0 | +1; +2 |
позиция на шийката | задна | средна | предна | |
консистенция на шийката | твърда | средномека | мека |
Състоянието на всеки позказател дава съответен брой точки, като общият сбор точки е от 0 до 13, като най-важният фактор е разкритието на шийката. Към индуциране на раждането може да се пристъпи при 6 точки по скалата на Бишоп. Под това число се смята, че индукцията на раждането няма да има като резултат нормално вагинално раждане и рискът от последващо Цезарово сечение се увеличава.