Синдромът на амниотичната лента може да възникне, когато вътрешният слой на плацентата, наречен амнион, се увреди по време на бременността. Ако това се случи, вътре в амниона се образуват тънки нишки тъкан (амниотични ленти). 

 

Тези подобни на влакна ленти се заплитат около развиващия се плод, ограничавайки притока на кръв, като по този начин засягат растежа на определени части на тялото. Това може да причини вродени деформации на крайниците.


 

В някои случаи нишките могат да се заплетат толкова плътно около крайниците на плода, че да ги ампутират.

 

Синдромът на амниотичната лента обикновено се диагностицира при раждането, но понякога може да бъде открит вътреутробно при ултразвуково изследване.

 

Плодът се развива в кухината на матката, която е облицована с тънка мембрана, наречена амнион. При редки обстоятелства лист (амниотичен лист) или лента (амниотична лента), образувани от тази мембрана, могат да преминат през маточната кухина. Когато това се случи, части от тялото на плода могат да се оплетят в амниотична лента. От всички части на тялото на плода крайниците са изложени на най-голям риск от оплитане в амниотичната лента. 

 

Ако заплитането стане достатъчно стегнато, за да ограничи притока на кръв в крайника, развитието на крайника може да бъде засегнато. 

 

Заболяването се диагностицира при до 1 на 1200 живородени. Въпреки това, много по-малка част от тези бебета развиват синдром на амниотичната лента.

 

Когато крайник е заплетен в амниотична лента, тъканта в далечния край на лентата (дисталният край) е изложена на риск от няколко проблема. При свиване на крайника може да има подуване на дисталните тъкани, аномалия в развитието с физическа деформация или дори пълна ампутация. 

 

Видът на аномалията зависи от две събития:

  • Етапът на бременността, когато настъпва свиването;
  • Прекъснат ли е кръвотокът към дисталната част на крайника.

При редки обстоятелства амниотичната лента може да повлияе и на развитието на други части на тялото.

Например, лента, която минава по лицето, се свързва с цепнатина на устните и дори небцето. 

 

В случаите, когато амниотичната лента обгражда пъпната връв на плода, възпрепятстването на кръвоснабдяването може да доведе до смърт на плода. Последните две усложнения са относително редки.

 

Възможностите за лечение на синдрома на амниотичната лента включват вътреутробна фетална хирургия и постнатално възстановяване на получените аномалии.

 

Целта на феталната хирургия е да освободи притискането, причинено от амниотичната лента, преди да може да причини допълнително увреждане. Това става чрез оперативна фетоскопия, която позволява директна визуализация на амниотичната лента и освобождаването ѝ чрез различни хирургични техники. 

 

Успехът на феталната хирургия зависи от степента на увреждане, причинено от амниотичната лента.

 

Лечението след раждането се състои от пластична и реконструктивна хирургия, последвана от физикална терапия според вида на деформацията. Протезирането може да се препоръча и за деца, страдащи от загуба на крайници или функционалност на крайниците. 

 

Решението кой вариант на лечение е най-подходящ зависи от подробна оценка, включваща 2-D и 3-D ултразвук с висока разделителна способност, изследване на кръвоснабдяването на засегнатия крайник и понякога допълнително ядрено-магнитен резонанс.

 

Библиография:

https://www.hopkinsmedicine.org/health/conditions-and-diseases/amniotic-band-syndrome