Хормоните на щитовидната жлеза (тиреоидни хормони) са от особено важно значение за правилното развитие на плода по време на бременността. Преди 12-та гестационна седмица, растящият организъм, разчита единствено на майчината щитовидна жлеза, за да си набавя необходимите количества тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3). Това е особено важен период, защото тогава се развива нервната система на плода и при недостиг на тиреоидни хормони отстрана на майката, може да възникне значителен спад в интелектуалното развитие на детето.

 

Тиреоидната недостатъчност може да настъпи, както поради хипофункция на щитовидната жлеза от автоимунен произход (тиреоидит на Хашимото), така и поради недостиг на йод. Този микроелемент е от изключителна важност за синтезирането на Т3 и Т4. Той не може да се образува в организма и неговите количества се поддържат единствено за сметка на приема му с храната. По време на бременност значително се увеличава отделянето на йод с урината и при недостатъчен прием отвън, може да настъпи йоден недоимък. Дневните нужди от йод при бременни и кърмачки нарастват до 250 микрограма (обичайно 150 микрограма при небременни). Тежкият йоден дефицит крие риск от хипотиреоидизъм на бременната със сериозни последици за плода – аборт, преждевременно раждане, изоставане в умственото развитие и растежа, глухота и немота.


 

Кои са рисковите групи за настъпване на йоден дефицит:

 

  • Вегетарианци/вегани, които не приемат рибни и млечни продукти;
  • Лица с непоносимост към кравето мляко, заместващи го със соево;
  • Жени, които употребяват само нейодирана сол в диетата си – Хималайска розова сол, индийска черна сол и други;
  • Лица, живеещи в райони с йоден дефицит – планински;

При невъзможност за доставяне на достатъчно йод с диетата, може да се наложи приемът му под формата на хранителни добавки.

 

В останалите случаи добри източници на йод са:

  • Йодираната готварска сол и продуктите, произведени с нея. В България се използва калиев йодид за йодиране на солта, като единствено тя може да се използва в хранителното производство. 10 грама от нея дневно са достатъчни да задоволят нуждите от йод на майчиния организъм. За съжаление обаче, често се налага ограничаването й по време на бременност до 5-6 грама дневно, което налага набавянето на йод от други източници;
  • Риба и морски продукти;
  • Мляко и млечни храни;

Трябва да се внимава обаче да не се надвишават значително дневните нужди от йод. Колкото и парадоксално да звучи, при прекалено високите му концентрации се блокира образуването на тиреоидни хормони в щитовидната жлеза и отново настъпва хипотиреоидизъм.

 

Неразпознатият през първия триместър хипотиреоидизъм крие най-големи рискове, защото точно тогава е ключовият период в развитието на мозъка на бебето. Затова още при установяване на бременността трябва да се оцени функцията на щитовидната жлеза в следните случаи:

  • Анамнеза за предшестващо тиреоидно заболяване или операция на щитовидната жлеза, както и клинични симптоми за тиреоидна дисфункция;
  • Положителни тиреоидни антитела – тиреопероксидазни антитела (anti-TPO, MAT), тиреоглобулинови антитела (TG-ab, TAT), както и лечение с левотироксин;
  • Облъчване в областта на главата и шията;
  • Наличие на гуша;
  • Възраст над 30 години;
  • Жени с друго автоимунно заболяване – захарен диабет тип 1, витилиго, лупус и др.
  • Репродуктивни проблеми - спонтанен аборт, мъртвораждане, стерилитет;
  • Многоплодна бременност;
  • Фамилност за тиреоидно заболяване – родители, братя-сестри;
  • Затлъстяване с индекс на телесна маса ≥ 40 кг/м2;
  • Приложение на амиодарон, литий и йод-съдържащи контрастни вещества (6 седмици преди забременяване);
  • Жени в региони с йоден дефицит;

Провежда с изследване на тиреостимулиращ хормон (TSH). Не се препоръчва универсален скрининг за тиреоидна дисфункци на всички здрави жени преди забременяването, но тези, които знаят за налично заболяване, имат позитивни антитела и провеждат лечение с левотироксин, трябва да оценят тиреоидната си функция още при планиране на бременност. Трябва да се постигнат прицелни нива на TSH < 2.5 mIU/l, за да се започнат опитите за забременяване.

 

Във всички останали случаи при установяване на TSH над 2,5 mIU/l, задължително се изследват и тиреоидните антитела. При позитивни такива се препоръчва лечение с левотироксин, а при стойности на TSH > 4,2 mIU/l, то е задължително. Жени с отрицателни антитела и TSH между 2,5 и 4,2 mIU/l не се налага лечение за хипотиреоидизъм, а над тези стойности е препоръчително. При TSH > 10 mIU/l, независимо от стойността на антителата, се започва прием на левотироксин. Лечението е евтино, ефективно и безопасно за плода, и абсолютно необходимо за запазване на умственото здраве на детето.