Раждането е физиологичен процес, но различни обстоятелсва, могат доведат до травмиране на бебето по време на раждане (родилен травматизъм). Обикновено факторите, които водят до появата на травми, същевременно определят възникването на хипоксично-исхемични състояния. От друга страна хипоксично-исхемични инциденти предразполагат към появата на травми по време на раждане.


Повечето родилни травми са самоограничаващи се и имат благоприятен изход. Около половината от тях би могло да се избегнат с адекватно разпознаване на рисковите фактори.

Кой са рисковите фактори за възникването на родилна травма?


  • Прекалено голям плод, особено с тегло над 4500 г;
  • Инструментално родоразрешение (с помощта на форцепс или вакуум);
  • Седалищно предлежание;
  • Тракция по време на раждането;
  • В някои случаи след раждането, при по-агресивна ресуститация;
  • Първо раждане;
  • Пелвио-фетална диспропорция, аномалии в таза на майката;
  • Протрахирано или преципитирано раждане;
  • Олигоходрамнион;
  • Много ниско тегло при раждане;
  • Фетални аномалии;
  • Размер на главата на плода;

 

Сред най-честите травми на меките тъкани са:

Кефалхематом

Представлява субперостална колекция на кръв, която възниква в резултат на разкъсване на кръвоносни съдове между черепните кости и периоста. Обикновено е ограничена от местата на захващане на периоста за коста.


Такава хеморагия може да доведе до развитието на анемия и много рядко до хипотензия. В динамика с резорбирането на хематома понякога се наблюдава хипербилирубинемия. Рядко може да стане фокус на инфекция и да се развие менингит или остеомиелит. Резорбцията настъпва за няколко седмици, като понякога се получават калцификати.


Не се налагат лабораторни изследвания. При наличие на неврологична симптоматика се прави рентгенова снимка на череп или компютърна томография. Аспирация на хематома не се препоръчва. Опитът показва, че всякаква инструментална намеса повишава риска от развитие на инфекция. Състоянието изисква единствено наблюдение. При установяване на анемия или тежка хипотония, се преценя нуждата от хемотрансфузия. 


С времето еритроцитите започват да се разпадат, което води до появата на хипербилирубинемия. Тя възниква по-късно в сравнение с физиологичната жълтеница.

 

Субгалелен хематом

Появява се в резултат на кървене в пространството между периоста на коста и галеа апоневротика. Около 90% от случаите се дължат на прилагането на вакуум екстрактор по време на раждане. Диагнозата се поставя клинично, като се наблюдава формирането на флуктуираща маса в областта на скалпа около 12 до 72 часа след раждането. В някои случаи хематомът се разпространява по цялата калвариа и състоянието понякога остава неразпознато.


Може да доведе до сериозни усложнения и тежко кървене, което да се презентира с хеморагичен шок. При липсата на усложнения или вътречерепна травма прогнозата е добра.


Лабораторно се проследява пълна кръвна картина и хематокрит. Изисква стриктно наблюдение в продължение на дни, предвид опасността от сериозно кървене, развитие на шок и анемия. При необходимост, лечението включва кръвпопреливане и фототерапия.

 

Капут сукцеданеум

Представлява подкожна колекция с предимно серозна характеристика и неясни очертания. Получава се в резултат на налягането, което оказва прилежащата глава по време на раждане, върху дилатираната шийка на матката. Локализира се върху сагиталния шев на черепа. Обикновено се резорбира за няколко дни и не води до усложнения.

 

Абразии и лацерации

Появяват се по-често при инструментално родоразрешение. Винаги съществува риск да се инфектират, но обикновено оздравяват без усложнения. Лечението включва старателно почистване, при нужда превръзка и наблюдение.

Подкожна мастна некроза

Рядко срещано при раждане. Може да се появи в резултат на налягането, което се оказва върху тъканите на бебето при раждане. Представлява твърда подкожна плака, със силно зачервена или синкава кожа над нея. Не налага лечение, резорбира се с образуването на клацификати.