Тялото се подготвя за кърменето още от самото начало на бременността. Гърдите стават по-големи. Болките в тях през първите седмици се дължат на бурното нарастване на млечните алвеоли и на удължаването на каналчетата. Бебето пък се ражда с изградени рефлекси и вродена способност да започне да се храни.

 

След раждането настъпва рязко спадане на нивото на прогестерона и естрогените, което позволява на пролактина да стимулира алфа-лакталбуминовата продукция (прогестеронът влияе инхибиращо върху продукцията на алфа-лакталбумин - основният протеин, който участва в процеса на лактогенезата, т.е. образуването на кърмата).


 

Интензитетът и продължителността на последващата лактация се контролират до голяма степен от повтарящото се механично дразнене на гръдното зърно при кърмене. Докато лактогенезата е предимно хормонален процес, то поддържането на лактацията през целия период на кърмене (галактопоеза) е свързано с рефлекса сукане.

 

Неврохипофизата секретира окситоцин в пулсов порядък. Той стимулира изтласкването на млякото от млечната жлеза, като предизвиква контракция на миоепителните клетки на алвеолите и малките млечни каналчета. Млечното отделяне е рефлекс, който започва със сукането, а то стимулира хипофизата да отделя окситоцин. Изтичането на мляко от гърдата може да се провокира даже само от плача на бебето или от стрес. Старайте се да бъдете спокойни и да избягвате стресови ситуации, докато кърмите!

 

След раждането (обикновено през първите 1 до 3 дни) гърдите започват да секретират коластра, която е тъмна, гъста жълтеникава течност (първото мляко) и в сравнение с майчиното мляко съдържа повече минерали и протеини, по-малко захар и мазнини.

 

Секрецията продължава до 5 дни, като постепенно се превръща в мляко за около 4 седмици. Количеството му плавно нараства, тъй като бебешкото стомахче започва да поема повече.  Преди редовното отделяне на млякото у някои родилки има общо неразположение, ускоряване на пулса и минимално покачване на телесната температура, което преминава за няколко дни.

В коластрата има значително количество имуноглобулин А (IgA), който има важни защитни функции срещу повечето бактерии, вируси, паразити и други патогени. Други фактори в коластрата, които предпазват новороденото са: макрофаги, лимфоцити, лактоферин, лактопероксидаза и лизозоми.


Имунните фактори в коластрата помагат на храносмилателната система на бебето да се подготви за последващото хранене. Бебетата на кърма са по-малко податливи на чревни инфекции, за разлика от тези на изкуствено хранене. Коластрата е бедна на течности, което предпазва от претоварване незрялата отделителна система на новороденото. Тя също има разхлабителни свойства и спомага за по-бързото изчистване на организма му от мекониум (фекални маси на новореденото в първите дни след раждането).

 

Майчиното мляко е суспензия от мазнини и протеини във въглехидратно – минерален разтвор:

 

  • Водата съставя 85-87% от кърмата и напълно покрива потребностите на новороденото за течности.
  • Съдържанието на въглехидрати в кърмата е около 7% от общия и състав. При това почти всичките тези проценти се падат на лактозата (млечната захар). Освен нея присъстват галактоза, фруктоза и други монозахариди. Лактозата стимулира растежа и размножаването на лактобактериите и прави чревната среда кисела, което възпрепятства размножаването на патогенни микроорганизми.
  • Мазнините съставят 4-5% в идеално балансирано количество. В кърмата ненаситените мастни киселини са повече от наситените. Първите са необходими за развитието на нервните, имунните клетки и мозъка, а вторите изпълняват енергетична функция. При новородените механизмите за усвояване на мазнините все още не са достатъчно зрели. Затова кърмата съдържа ензима липаза, който помага разграждането им.
  • В кърмата има само 1% белтъчини, но пък е напълно достатъчен за растежа и развитието на детето. Алфа-лакталбуминът е едновременно хранителен източник и важен агент при синтезата на лактоза и незаменимите аминокиселини (цистин, метионин, таурин), които са определящи за развитието на централната нервна система.
  • Млякото съдържа високи нива на интерлевкин 6,  B и Т-лимфоцити   важни за имунологичните процеси на новороденото.
  • В кърмата могат да бъдат различени около 15 вида хормони, които не се синтезират от жлезите на бебето, а се компенсират от майчиното мляко.
  • Калций и фосфор присъстват в оптималното съотношение 2:1, като калцият се усвоява напълно.
  • Микроелементи, в това число мед, желязо, цинк, кобалт, селен...
  • Факторите на растежа стимулират делението на клетките, инсулина, нервните тъкани и контролират обмяната на веществата.

Колко често се храни кърмачето?

В първите седмици бебето се храни по-дълго. Нормално е едно хранене да продължава около час, а след час – час и нещо сън бебето отново е готово да се храни. Тъй като стомахчето на новороденото е още много малко, то не може да поема голям обем мляко и има нужда да се храни не по-малко от 8 пъти за 24 часа. Това означава приблизително на всеки 2-2,5 часа през светлата част на денонощието и на 3-4 часа нощем (при по-дълга от 3 часа пауза родителите трябва да го будят за кърмене). Нощното хранене е важно и необходимо поне през първите 6 седмици – не правете опити да го премахнете (освен, ако бебето самичко започне да го пропуска). Времето за кърмене на бебето не бива да се ограничава.

 

Обикновено то само пуска гърдата, когато се е насукало и тогава може да му се предложи другата гърда, от която да суче, ако желае. Важно е да започнете да кърмите, преди бебето да е заплакало – плачът е късен признак за глад.

 

Можете да се вглеждате за неспокойно въртене, ръмжащи звуци, поднасяне на ръцете към устата, „търсене“ с отворена уста. Ако ранните признаци за глад се пропуснат и бебето започне да плаче от глад, то често вече е твърде нервно и нещастно, за да засуче добре и спокойно.

 

Кърмените бебета се развиват най-добре, когато се хранят на поискване – важно е да давате на бебето да суче толкова често и толкова дълго, колкото пожелае. Не гледайте часовника – гледайте бебето и се наслаждавайте на майчинството.
6100