Послеродовият период или пуерпериумът започва след раждането на плацентата и продължава средно 6-8 седмици. През този период целият организъм, а не само гениталните органи, претърпява процеси на обратно развитие и възстановяване. Всички органи се връщат към предишните топографски отношения и физиология. Гърдите, които през бременността са преминали подготвителен процес, започват да функционират. И в емоционално отношение се наблюдават промени и развитие – зародилият се през бременността майчин инстинкт сега се изгражда в подчертано майчино чувство.

 

След раждането външните полови органи са с повърхностни разкъсвания, на места с кръвонасядания и охлузвания, които бързо след раждането (още в първите часове) заздравяват. Хименът е изцяло разкъсан. Преминаването на плода превръща влагалището в широк и силно разтегнат канал, с разкъсвания и смачквания по стените му. Обаче влагалището всекидневно постепенно се стеснява и на 8-ия ден е вече значително по-стегнато и възстановено.


 

Матката непосредствено след раждането  е на нивото на пъпа, тежи около 1000 г и има дължина около 17-20 см, широчина 12-15 см и дебелина 4-7 см.


През първата седмица на пуерпериума теглото на матката намалява от 1000 г на 500 г; на 14-16-ия ден е около 300 – 350 г; на 20 – 21 ден е 200 – 250 г; в края на пуепрериума (след 6-8 седмици) матката става около 70 – 100 г.

 

При кърмене, чрез дразнене на гръдното зърно се предизвиква рефлекторно отделяне на ендогенен окситоцин, който предизвиква маточни контракции и така се съдейства за инволюция (обратно развитие) на матката. След раждането на плацентата и ципите върху вътрешната маточна повърхност остава част от спонгиозната децидуа, която представлява ранева повърхност.

 

Лохиите (lochia) представляват изтичащ от гениталиите раневи секрет, съставен от децидуални клетки, некротична тъкан, кръв серум и лимфа. Секретът се мени по количество и състав съобразно стадия на заздравяването. Към него се прибавя и секрет от цервикалните (на шийката на матката) жлези, влагалището и нараняванията на външните полови органи по време на раждането.

 

Първите дни е по-обилен,  по-течен и е с вид на чиста кръв (lochia cruenta). От 4-12 ден става слабо кафяв, като постепенно избледнява, намалява по количество и на края на втората седмица получава ръждив, мръсно-жълт цвят (lochia rubra от 4-ти до 6-ти ден с мръсен кафяво-червен цвят; lochia fusca - имат ръждив цвят). След това започва да става по-оскъден, по-светъл и серозен (белезникав) и след 4-6 семици изчезва (lochia alba - имат жълтеникав оттенък; lochia serosa - избледняват напълно).

 

Въпреки че за родилката лохиите не са най-приятното преживяване, те са част от нормалното възстановяване след раждането. От вида и количеството на лохиите може да се направи извод за процесите, които протичат във вътрешността на матката. Задължително е спазването на добра лична хигиена и редовни тоалети на гениталиите. Ако пък по време на вагинално раждане се е наложило прилагане на епизиотомия, препоръчително е правене на тоалет на гениталиите със смрадлика и/или лайка всеки ден след раждането за поне около 10 дни.

 

Като резултат от разкъсване на еластични влакна на кожата и продължително разтягане, коремната стена става мека и отпусната. Често остава и слаба диастаза (отпускане) на коремните мускули. Стриите се превръщат в блестящи бели тесни белези. Пигментацията на кожата намалява.

Нормалната бременност е свързана със значително увеличение на екстрацелуларната течност и добрата диуреза в пуерпериума е физиологична реакция на този процес. Родилките имат чести позиви за ходене по малка нужда и това е нормално през първите 2-5 дни след раждането. Тогава има и благоприятни условия за развитие на инфекция на уринарния тракт, поради наличие на резидуална (остатъчна) урина, евентуално развитие на бактериален растеж в пикочния мехур, дилатираните (разширените) уретери и бъбречните легенчета. Затова е важно да не се пренебрегват симптоми като упорито парене и болки при уриниране в първите няколко дни след раждането. Уринарният тракт се възстановява благоприятгно в рамките на една седмица след раждането.

 

Спонтанната дефекация се появява към 3-5-ия ден след раждането, когато се възстановява тонусът на дебелото черво. Хемороидите, които често се наблюдават по време на бременността или раждането, обикновено изчезват в пуерпериума. За подпомагане на този процес понякога се прилагат кремове, унгвенти и разбира се редовни тоалети на аналната област.

 

Функциите на щитовидната и паращитовидните жлези се възстановява за около 2 седмици. Нивото на общия кортизол спада. Намалява и повишеното ниво на естрогените и кортикостероидите. Кръвната картина се възстановява и става както преди бременността в рамките на 1-2 седмици.

 

При некърмещи жени, най-често менструацията се възстановява до 6 седмици след раждането. При около 80% от кърмещите жени има лактационна аменорея (липса на менструален цикъл), която не винаги предпазва от нежелано забременяване. Яйчниците постепенно възстановяват цикличната си дейност.

 

Загуба на тегло – още при раждането жената губи 5-6 кг, вследствие евакуацията на матката и нормалната кръвозагуба. В първите дни 2-3 кг се губят с урината. Повечето жени достигат своето съобщено от преди бременността тегло за около 6 месеца след раждането, като всичко е индивидуално и зависи от режима на хранене и физическата активност.