Следродилният период (пуерпериум) може понякога да протече с усложнения. В едни случаи настъпват заболявания, които са пряко свързани с раждането, а в други се проявяват или изострят заболявания, които не зависят от родилния акт и нямат връзка с половите органи на жената.

 

Febris puepreralis е сборно понятие, което обхваща всички болестни процеси с инфекциозен характер, които водят началото си от раните, получени при раждането по цялото протежение на родовия път. То обхваща както случаите с инфекция, останала ограничена само върху раните, така и случаите, при които тя се е разпространила върху съседните на матката органи (възпалителни заболявания на влагалището, инфекции на матката, възпаления на аднексите – яйчници и маточни тръби, пуерперален параметрит, следродилен пелвиоперитонит, мастит, цистит, възпаление на бъбречното легенче и други).


 

Инфекцията най-често е смесена и за да се развие трябва да има патогенни микроорганизми (най-често това са стрептококи, стафилококи, пневмококи, вируси) и входна врата – разкъсаните места на гениталиите.

 

Най-честите усложнения в пуерпериума от възпалителен характер са:

  • Раневи инфекции – получените при раждане разкъсвания на перинеума, външните полови органи и влагалището могат да се инфектират. Ако инфекцията остане само върху раната, се говори за локален възпалителен процес, но може и да се разпространи. Проявява се на 2-3 ден от пуерпериума.

Възниква при отслабени защитни сили на организма, недобра хигиена, или изразена вирулентност на причинителя. На родилки след нормално вагинално раждане, особено когато са с епизиотомия, се препоръчват редовни промивки със смрадлика и лайка и спазване на добра хигиена. Лечението е консервативно – с локални антисептици и антибиотици, а когато раната се изчисти понякога може да се наложи вторичен шев за по-бързо възстановяване.

  • Мастит – остро възпаление на гърдата, което често настъпва внезапно. Придружаващите го симптоми са подобни на грипните – висока температура, болки в костите и мускулите, отпадналост, възпалената гърда боли и често е силно зачервена.

Първите мерки, които можете да вземете в домашни условия са : спазване на лична хигиена след всяко кърмене – промивки с вода; предлагайте засегнатата гърда първа на всяко хранене и леко я масажирайте докато бебето суче; изцеждайте засегнатата гърда след кърмене. Необходимо е редовното кърмене. Ако не настъпи подобрение до 24 часа, редно е да се обърнете към лекар, който по преценка ще назначи антибиотична или друга терапия. Продължавайте да кърмите! Нито възпалението, нито високата температура, нито антибиотиците, които може да се наложи да вземете са пречка за кърменето.

  • Възпаление на пикочния мехур (цистит) – най-честа причина е катетеризацията на пикочния мехур. Заболяването е по-често при раждали чрез Цезарово сечение където поради проводното обезболяване се налага катетърът да стои по-дълго време (по-рядко инфецията от гениталиите се разпространява в пикочния мехур  и без катетеризация). Родилката се оплаква от чести позиви за уриниране, парене и болка при ходене по малка нужда. Урината става мътна, в седимента се откриват еритроцити и левкоцити. За лечение се назначават уросептични препарати и се увеличава количеството на приеманите течности.
  • Инфекция на матката – попаднали в матката микроорганизми предизвикват възпалителен процес – ендометрит. Отначало инфекцията е ограничена само в ендометриума (маточната лигавица). При по-тежките форми може да проникне и по-дълбоко в тъканите на матката. Причинява се от аеробни или анаеробни микроорганизми. По-често се среща при родилки с Цезарово сечение и оперативни вагинални раждания (форцепс, мануална екстракция на плацентата, инструментална ревизия на матката).

Рискови фактори са: продължително раждане, пукнат околоплоден мехур с дълъг безводен период, многократни вагинални прегледи, преждевременно раждане, диабет и тежка анемия на майкта, бактериална вагиноза. При повечето случаи заболяването се развива в първата седмица след раждането. Симптомите са : миризливи лохии, втрисане, висока температура, обща отпадналост, кръвоизлив от матката, болка ниско долу в корема. Назначават се широкоспектърни антибиотици, метронидазолови препарати а често пъти и утеротоници.

 

Профилактика на пуерперални инфекции

По време на бременността женските консултации трябва да обръщат сериозно внимание върху личната хигиена на жената. Голямо внимание трябва да се обръща още в ранните месеци от бременността на съществуващия влагалищен флуор (бяло течение), естеството на който трябва да се изясни своевременно и да се приложи рационално лечение, съответстващо на етиологията на течението.


Необходимо е също така навреме и активно да се издирват и лекуват екстра-гениталните инфекции, за които бременните обикновено не дават оплаквания – хроничен тонзилит, грануломи, пародонтози, синузити и други.

 

При преждевременно изтичане на околоплодните води бременните трябва веднага да постъпят в родилно заведение. В родилното отделение задължително трябва да се спазва строга хигиена. При водене на раждането да не се допуска неоправдано удължаване на родилния процес, но е изключително важно и съдействието на бъдещата майка в процеса на раждането (правилно дишане, напъни).

 

В следродилния процес е необходимо, освен щателно спазване на хигиена, да се следи за навременна инволуция на матката (контрахиране и възстановяване след раждането), ранното раздвижване, изпразване на пикочния мехур и ректума, редовното и правилно кърмене и изцеждане на гърдите. При всяко повишение на температурата да се търси причината и своевременно да се овладява започващата инфекция.