През различните периоди на нормалната бременност настъпват забележителни промени в сърдечносъдовата система, които претърпяват обратно развитие след раждането. С развитието на бременността настъпва задържане на натрий и вода. Общото съдържание на вода се повишава постепенно с 6 до 8 литра. Стойностите на хематокрита и хемоглобина намаляват, наблюдава се нарастване на масата на червените кръвни клетки.

Увеличава се кръвния обем, без да се повишава артериалното налягане, който се нормализира обикновено 10-14 дни след раждането.

 


Увеличаващият се през бременността кръвен обем задоволява нуждите на растящия плод от хранителни вещества, минерали и кислород.

Предсърдията и камерите увеличават размерите си от първия триместър до края на бременността. Способността на нормалното сърце да се адаптира към хроничното обемно обременяване вероятно предпазва от повишаване на наляганията при жени без сърдечно заболяване. Периферното съдово съпротивление е намалено с 40% в сравнение с небременно състояние. Това е един от адаптивните процеси на бременната жена към състоянието.

 

Наблюдават се промени (позиционни) в електрокардиограмата (ЕКГ) и ритъмни нарушения. При здрави бременни жени могат да се наблюдават някои симптоми, които се срещат и при сърдечносъдовите заболявания. Например лесна умора, задух, ортопнея, поява на отоци, наличие на трети сърдечен тон (при аускултация). Бременните не трябва да прекаляват с физическите натоварвания. Препоръчва се да избягват максимално всякакви стресови ситуации.

 

Артериалното налягане се понижава, но се връща към изходните стойности след 37-а гестационна седмица. При проследяване на бременността много е важно редовното измерване на артериалното налягане от лекар. Високото артериално налягане във втория триместър на бременността може да е признак на прееклампсия, която нелекувана може да бъде животозастрашаваща за майката и плода.

 

Сърдечната честота нараства с около 10%. Увеличават се ударният и минутният обем. Минутния сърдечен дебит се увеличава с 30-50%, спада към края на бременността и се нормализира от 4 до 14-ия ден след раждането. При родоразрешение със секцио посочените изменения на минутния сърдечен дебит са по-слабо изразени.

 

Големината на сърдечния дебит зависи много от позицията на тялото на бременната. Положението легнала по гръб се свързва с притискане и изместване на аортата и притискане на долната празна вена, упражнявано от уголемената матка, което от своя страна води до понижаване на венозния приток и спадане на сърдечния дебит и артериалното налягане. При някои жени това се проявява със слабост, „олекване“ на главата, гадене, световъртеж и дори синкоп – supine syndrome. С изправяне на тялото (или завъртане наляво) симптомите отзвучават.

 

Какво се случва по време на раждане?

Тревогата, болката и маточните контракции променят хемодинамиката по време на раждане. Кислородната консумация нараства три пъти. Увеличават се допълнително ударният и минутният обеми. Сърдечният дебит се повишава с до 50%. Сърдечната честота нараства. Изходното артериално налягане се повишава по време на всяка контракция. 

 

Най-голямото натоварване на сърцето настъпва веднага след раждането. Периодът непосредствено след раждането е най-рисков по отношение развитието на сърдечна декомпенсация и белодробен оток при жени със сърдечни заболявания. Настъпва краткотрайно увеличение на сърдечния дебит до 80% непосредствено след раждането  в резултат от освобождаването на долната празна вена от компресия и автотрансфузия от плацентата. Необходимо е строго мониторно наблюдение на жената през този период!

 

Подходящата анестезия и внимателното наблюдение могат да помогнат за предотвратяване на сериозни нежелани събития. Около 1 час след раждането сърдечният дебит започва да се връща към изходните си стойности. Пълното обратно развитие на хемодинамичните параметри може да отнеме и до 6 месеца след раждането.

 

Може ли бременността да бъде сериозен проблем за жени със сърдечносъдови заболявания?

За съжаление, да. Като резултат от повишената тъканна маса на майката и плода, както и сърдечната и респираторна работа, кислородната консумация на майката се повишава с 20-30% до термина. Повишените нужди и стрес през бременността могат да бъдат вредни за жени с ограничен сърдечен резерв – могат да развият симптоми на десностранна или левостранна сърдечна недостатъчност. Фискираните стенотични клапни лезии, като аортната стеноза, митрална стеноза, могат да ограничат възможностите на сърцето да осигурни необходимото повишаване на сърдечния дебит, да се адаптира към повишеното преднатоварване и да доведат до неблагоприятни събития за майката и плода.

 

Винаги трябва да се прецени много добре начинът на родоразрешение! Необходими са редовни консултации с кардиолог при проследяване на бременността, спазване на терапия и режим.

 

Жени със сериозни сърдечносъдови заболявания трябва да бъдат родоразрешени по оперативен път – с цезарово сечение с цел избягване на хемодинамичните усложнения, свързани с вагиналното раждане.