При бременност организмът на жената претърпява множество изменения, които са насочени към осигуряване на необходимите условия за растеж и развитие на плода. Оплождането на яйцеклетката от сперматозоида води до начало на процесите на ембриогенеза. Оплодената яйцеклетка започва активно делене до образуване на бластоцист, след което той се вгнездява в ендометриума на матката. Това води до изменения в слоевете на матката, които да осигурят ефективния растеж и развитие на ембриона, както и предоставяне на бариерни функции срещу множество имунологични процеси.
След това започва отделянето на човешки хорион гонадотропин, който позволява поддържането на бременността. На този етап започва образуването на слоеве в бластоциста. Тогава се формират ектодермата, мезодермата и ендодермата, с което бластоцистът преминава в ембрион. При него започват процеси на органогенеза, при които се формират основните органи и системи. В рамките на осем седмици след вгнездяването на оплодената яйцеклетка – 10 гестационна седмица, ембрионът вече се нарича плод до раждането. Продължителността на бременността, след вгнездяването до раждането, е средно 266 дни. При изчисляване на термина според датата на началото на последната менструация, продължителността на бременността се счита за 280 дни.
Какви са измененията в женската полова система?
С оглед на това да се осигурят необходимите условия за развитие на плода, матката претърпява значителни структурни изменения и се наблюдава клетъчна хипертрофия. През това време нивата на прогестерона са високи, което предпазва от настъпване на контракции. Този хормон има свойството да отпуска гладката мускулатура, което благоприятства развитието на плацентата и настъпва ремоделиране на маточните съдове. Други хормонални сигнали, главно опосредствани от действието на естрогена, са от ключово значение за започване на процесите на растеж на матката в ранните етапи на бременността.
Матката придобива сферична форма, което осигурява пространство за разрастване на околоплодния мехур и минимално разтягане на нейните стени. С ускоряване на растежа на плода се наблюдава и удължаване на матката и изтъняване на стените ѝ. Няколко седмици след раждането матката вече е възстановила началните си размери, които е имала преди начало на бременността.
Какви са измененията в сърдечносъдовата система на майката?
При бременност се увеличава обема на кръвта, който сърцето изтласква. Най-съществено това се наблюдава през първия триместър. Това води до увеличаване на ударния обем. Към края на третия триместър се увеличава сърдечната дейност с цел да се поддържа повишен ударен обем. Периферното съдово съпротивление се понижава, което води до понижаване на артериалното налягане. Систолното налягане се понижава с 5-10 mmHg, докато диастолното – с 10-15 mmHg. Тези изменения в кръвното налягане се дължат на високите нива на прогестерон при бременност. Той води до релаксация на гладката мускулатура на съдовете, което понижава съдовото съпротивление. Промените в позицията на сърцето са характерни по време на бременност и това се установява на електрокардиограмата – ЕКГ.
Какви са промените в дихателната система на майката?
При бременност се наблюдава повишаване на стоежа на диафрагмата, което води до понижаване с 5% на белодробния капацитет. От друга страна, дихателната честота се увеличава. Това позволява повишаване на концентрацията на кислорода в алвеолите и артериалната кръв и понижаване на нивата на въглеродния диоксид. Това създава градиент на въглеродния диоксид между плода и майката, което благоприятства осигуряването на достатъчни количества кислород за плода и преимуществено елиминиране на въглеродния диоксид. Това отново се дължи на високите нива на прогестерона, които увеличават чувствителността на дихателната система към концентрациите на въглеродния диоксид. Тези промени имат значение и за осигуряване на метаболитните нужди и покриване на повишената кислородна консумация при бременност.
Как се променя метаболизмът?
Плацентата произвежда човешки плацентарен лактоген, който има значение за осигуряване на притока на хранителни вещества към плода. Той стимулира процесите на разграждане на мазнините и увеличава концентрацията на свободните мастни киселини, които са основен енергиен източник. Той също действа като антагонист на инсулина, с което предотвратява диабетоподобните състояния. В ранните етапи на бременността се подобрява инсулиновата чувствителност, а впоследствие през втория и третия семестър тя се влошава и настъпва инсулинова резистентност.
Нивата на холестерола и триглицеридите се покачват поради повишен синтез в черния дроб и понижена активност на липопротеин липазата. Нивата на "лошия" LDL холестерол се повишават, докато тези на "добрия" HDL холестерол се понижават към третия триместър. Повишаването на триглицеридите има важно значение за обезпечаване на метаболитните и енергийните нужди на майката, с което осигурява преимуществено набавяне на глюкоза за плода. Високите нива на "лошия" LDL холестерол имат значение за нормалното протичане на плацентарната стероидогенеза – отделяне на стероидни хормони.
Референции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK559304/
