Още в ранните етапи на бременността се наблюдават промени в състава и обема на кръвта. Обемът на плазмата, както и броят на червените кръвни клетки, започва да нараства през 8-та гестационна седмица и достига максималните си стойности през 30-тата гестационна седмица на бременността. При достигане до термин, обемът на плазмата е увеличен с 30-50%. По-значително увеличаване на плазмения обем спрямо обема на клетъчната маса води до развитие на дилуционна анемия по време на бременност. Друг важен аспект от тези процеси е, че увеличеният кръвен обем е свързан с повишено задържане на натрий и вода. Течностите и натрия се разпределят между околоплодната течност, вътре- и извънклетъчната среда.

 

Освен това се наблюдава и промяна в ударния обем на сърцето, което има за цел да обезпечи увеличените метаболитни нужди на плода и майката. Ударният обем се увеличава с 30-50% по време на бременност. Това се дължи както на увеличения ударен обем, така и на ускорената сърдечна дейност на майката. При нормални условия се наблюдава повишено кръвоснабдяване на матката по време на бременност, което осигурява необходимите усвловия за растежа и развитието на плода.


 

Други изменения се наблюдават и в метаболизма на въглехидратите и липидите. Характерно е уголемяване на бета-клетките на панкреаса, което води до повишено отделяне на инсулин и подобряване на инсулиновата чувствителност на тъканите. Впоследствие, обаче, се развива инсулинова резистентност. Когато функцията на панкреаса не е достатъчна, за да осигури нуждите от инсулин, се наблюдава гестационен диабет. Нивата на кръвната захар на гладно са ниски по време на бременност, което се дължи на повишеното складиране на гликоген и усвояване на глюкозата от плода. Относителната хипогликемия – ниски стойности на глюкозата в кръвта благоприятстват преимущественото използване на глюкозата за осигуряване на нуждите на плода и насочват майчиния метаболизъм към използване на мастните запаси.  

 

В някои случаи може да се развие гестационен диабет, който, в днешно време, е с все по-висока честота поради значителното разпространение на затлъстяването и забременяването на по-късна възраст. Други фактори са стресът в ежедневието, заседналият начин на живот и нездравословният начин та хранене. Развитието на диабет по време на бременност, обаче, представлява потенциален риск за развитие на диабет, метаболитен синдром и сърдечносъдови заболявания впоследствие. Гестационният диабет се характеризира с нарушен глюкозен толеранс, диагностициран по време на бременност. Състоянието се подобрява чрез спазване на подходящ хранителен режим и промени в начина на живот.

 

Повишен е рискът от развитие на диабет тип 2 при пациентките, които са имали гестационен диабет, тъй като понякога той е свързан с трайна дисфункция на бета-клетките на панкреаса. Колкото по-високи са били стойностите на кръвната захар на гладно по време на бременност, толкова по-висок риск се наблюдава за развитие на диабет впоследствие. Освен това, гестационният диабет  се свързва и с повишен риск от развитие на метаболитен синдром. При засегнатите пациентки се наблюдават по-изразени атеросклеротични изменения в съдовете, неблагоприятни промени в липидния профил – висок LDL холестерол, както и повишен сърдечносъдов риск.

 

По време на бременност се изменя и липидният профил. Наблюдава се повишаване на стойностите на “добрия” HDL холестерол, “лошия” LDL холестерол и триглицеридите. Високите серумни концентрации на триглицеридите - хипертриглицеридемия при майката допринасят за развитие и растеж на плода, но също така осигуряват и енергийни резерви за нормално протичане на бременността. Хипертриглицеридемията се дължи на повишеният калориен прием по време на бременност и влиянието на женските полови хормони – естрогени.

 

Референции:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4632731/