Проф. д-р Емилия Христова е председател на Националната асоциация по неонатология и член на Европейска асоциация по неонатология. Преподава във Факултета по обществено здраве към МУ – София. В периода 1996 – 2008 г. е национален консултант по неонатология. Участва в изработването на клинични пътеки и медицински стандарти по неонатология. През 2005 г. е наградена за медик на годината, през 2007 г. получава приз за лекар на годината.

 

 

Първа част на интервюто


 

Миналият месец в Истанбул се проведе Европейски конгрес по неонатология. Какви бяха акцентите и темите, които се обсъдиха?
Конгресът включваше 7 сесии. Акцент беше поставен върху теми за белодробната функция, ентерално и парентерално хранене, чернодробни трансплантации и стволови клетки. Много интересни бяха дискусиите.


Отчетоха се резултатите на много европейски страни по отношение на регистъра на новородени деца, както и на регистъра на преждевременно родени деца. Българските специалисти правим всичко възможно да създадем такъв регистър и у нас. Ние сме го подготвили, внесохме проекта в Министерство на здравеопазването по времето на управление на д-р Божидар Нанев, но смяната на министри забавя процеса във времето. Надявам се скоро да има развитие по въпроса.
 


Какви са плюсовете от създаването на подобен регистър?
Плюсовете са много. Това ще ни даде възможност, от една страна, за обширна комуникация с европейските страни. Ще можем да подаваме данни какъв е броят в България на новородените деца, на недоносените, на рисковите, съответно на доносените. По този начин ще унифицираме модела на поведение и ще адаптираме по-голямата част от проектите в тази област към Европа. Това е изключително важно, а и проследяването на тези деца ще бъде улеснено, когато те вече са включени в национален регистър.

 

Информацията ще е от значение за профилактичните програми, имунизационния календар, ще се създаде един много точен регистър на заболеваемостта.
 


От няколко години се наблюдава процес на миграция на медицински кадри, които търсят по-добро заплащане и условие на труд в други страни. Неонатологичните отделения у нас дали и в каква степен са засегнати от кризата?
Разбира се. И педиатрите и неонатолозите са много ощетени. Действително младите хора напускат България. Напускат най-вече поради финансови проблеми.


Специалистите по неонатология в България са около 280. Тенденцията е значително намаляване на техния брой.
 


В кои страни им предлагат по-добро заплащане?

В Германия, Гърция, Турция. Във Франция започнаха работа добри наши специалисти. Осигурява им се много по-добро заплащане.
 


Според Вас, какви са възможностите за овладяване и прекратяване на тази тенденция? Не са ли най-ощетени реално пациентите, които имат нужда от грижите и помощта на тези специалисти?
Липсата на кадри е наистина сериозен проблем, изпитва се дефицит както на медицински сестри и акушерки, така и на лекари. Отправяли сме неведнъж апел към здравните институции, че възнаграждението по диагностично свързани групи, спешната и интензивна дейности в неонатологичните звена трябва да бъде остойностена адекватно така, както е остойностена в Европа. Там грижите за едно тежко болно, недоносено дете струват 1000 евро средно на ден.

 


Институциите, от които зависи това решение, трябва сериозно да се замислят приоритет ли е детското здравеопазване. Това е другият проблем – те трябва да се опитват да задържат и мотивират специалистите, които работят с недоносените деца. Има начини и методика да се направи една сериозна ревизия при остойностяването на тази трудна и изключително отговорна дейност, защото едно малко новородено дете не може да извика, не може дори да плаче със силен глас. Само специалистът може да му помогне, и то много добре квалифицираният, заедно с екип от специалисти по здравни грижи, каквито са акушерките и медицинските сестри.

 

 

Интервюто взе: Женя Величкова