Проф. д-р Анастасия Михайлова е лектор от предстоящия Форум бременност и детско здраве на Puls.bg, който ще се проведе на 20 и 21 април в НДК. Тя е ръководител на Националната публична донорна банка за стволови клетки от пъпна връв и ще бъде на разположение за Вашите въпроси, свързани със стволовите клетки. Останалите теми, лектори и програмата можете да видите в events.puls.bg. 


Проф. д-р Анастасия Михайлова е завършила „Биохимия и микробиология” в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Професионалното и академичното ѝ развитие започва през 1978 г. в Медицински университет в София като научен сътрудник в Научен институт по нефрология, урология, хемодиализа и трансплантация на база „Александровска болница”. През 1993 г. придобива научна степен “Доктор”. През 2005 г. е избрана за “доцент”, от 2013 г. за „професор” по научна специалност “Имунология”.
Има придобити две специалности към МУ-София – „Биология на човека” и „Лабораторна имунология”.
Специализирала е във водещи университети и болници във Франция, участвала е в квалификационни курсове по флоуцитометрия, тъканно типизиране, трансплантация и др.
Има над 100 публикации. Част е от авторския състав на научни сборници и учебници. Участвала е в редица национални и международни научни проекти.
Член е на Българската асоциация по клинична имунология, СУБ – Секция „Имунология”, Европейска федерация по имуногенетика (EFI).
Специалист е по флоуцитометрия, трансплантационна имунология, отговаря за качеството в лабораторната дейност на Клиника по клинична имунология, член е на комитета по ВОК към EFI. Организира и ръководи дейността на Националната публична донорна банка за стволови клетки от пъпна връв. Организира схеми на Външната оценка на качеството (ВОК) по имунология за България и към EFI за страните от Балканския регион.


 

 - Каква клетка е стволовата клетка?


Формирането на възгледа за съществуването на такива клетки датира още от началото на 60-те години на ХХ век, когато канадските изследователи Маккълък и Тил публикуват първата дефиниция: „Стволовите клетки имат голям потенциал за растеж (т.е. могат да се делят многократно) и могат да самоподновяват популацията си (т.е. да произвеждат нови стволови клетки). В наши дни стволовите клетки най-често се определят като недиференцирани клетки, които имат от една страна способност да се самообновяват (правят копия на себе си) и от друга страна – да се диференцират (да се развиват в по-специализирани клетки). 


Има много видове стволови клетки, които произхождат от различни места в тялото или се образуват по различно време от живота ни. Те включват ембрионални стволови клетки, които съществуват само в най-ранните етапи на развитие и различни видове тъканно-специфични (възрастни или соматични) стволови клетки, които се появяват по време на развитието на плода и остават в нашите тела през целия живот. Неотдавна беше дефиниран още един тип: индуцирани плурипотентни стволови клетки, които се получават в лабораторни условия чрез манипулиране (препрограмиране) на други типове клетки (соматични, стволови и пр.). Може да срещнем термина "мезенхимни стволови клетки", отнасящ се до клетки, изолирани от строма – опорната структура на даден орган и наричани "стромални клетки" от много учени. Първите мезенхимни стволови клетки са открити в костния мозък и е доказано, че са способни да произвеждат костни, хрущялни и мастни клетки. Оттогава те се култивират от други тъкани, като мастна и пъпна връв.


Стволовите клетки са естествения резервоар на организма – попълват запасите от специализирани клетки, които са били използвани или увредени. Стволовите клетки непрекъснато „работят“ в нашето тяло – например кръвотворните (или хемопоетични) стволови клетки в костния мозък са заети да правят около 200 милиарда нови еритроцита за денонощие или 2 500 000 за секунда, от които се нуждаем всеки ден. Някои тъкани и органи в тялото ни съдържат малки скривалища - складове на тъканно-специфични стволови клетки, чиято работа е да заместят клетките, които са загубени в резултат на нормалното функциониране на организма или при нараняване, като тези в кожата и лигавицата на червата. Трябва да се има предвид, че кръвотворните стволови клетки не генерират чернодробни, белодробни или мозъчни клетки, а стволовите клетки в други тъкани и органи не генерират кръвни клетки. От научна гледна точка „идеалната стволова клетка” е зиготата (оплодената от сперматозоида яйцеклетка), тъй като тя е способна да произведе напълно завършен нов организъм.


Способността за самообновяване на стволовите клетки им позволява да поддържат тъканите на възрастния организъм, затова загубата на тази способност е свързана с развитие на някои дегенеративни заболявания и вероятно е част от причините за стареенето. Наред с безусловната необходимост за поддържане живота на организма, обаче, нарушението на регулацията и контрола върху самообновяването може да доведе както до изменение на нормалната тъканна архитектоника, така и до отключване на процесите на карциногенеза.

 

 - Защо смятаме, че можем да лекуваме със стволови клетки? Кои са успешните примери, които можете да ни дадете?


Лечението със стволови клетки може да се обобщи в три групи: утвърдени терапии, терапии на етап клинични проучвания и експериментални терапии. Понастоящем единствено трансплантацията на хемопоетични стволови клетки е утвърден терапевтичен подход за лечение на злокачествени хематологични заболявания, вродени или придобити нарушения на кръвотворната система, вродени имунни дефицити, наследствени метаболитни нарушения, както и някои солидните тумори. До момента в световен мащаб са извършени над един милион такива трансплантации, като в много случаи лечението с хематопоетични стволови клетки е не само разумен избор, но и животоспасяваща процедура. Този вид трансплантации са сред най-уникалните процедури в медицината и най-успешните примери за лечение със стволови клетки.


Като пример трябва да посочим и първата трансплантация на кръв от пъпна връв, извършена през 1988 г. в Париж на младо момче със заболяване на кръвта - анемия на Фанкони. Успешното лечение на заболяването с тази трансплантация заедно с потвърждението, че кръвта от пъпна връв може да бъде съхранена (криоконсервирана) за по-късна употреба, обясняват и последвалият голям интерес към клинично използване на стволови клетки от този източник. През последните три десетилетия са извършени повече от 40 000 алогенни (от един индивид на друг), неродствени трансплантации на хемопоетични стволови клетки, използващи дарена кръв от пъпна връв от публичните банки.


Особен интерес представлява клиничното приложение на мезенхимни стволови клетки при случаи на болест на присадката срещу гостоприемника (GVHD), което е животозастрашаващо усложнение след трансплантация на хемопоетични стволови клетки. Клинични проучвания с малки групи пациенти са показали обнадеждаващи резултати, които са дали основание в Канада да бъде одобрено клиничното прилагане на мезенхимни стволови клетки при пациенти с GVHD.


Успешен пример за клинично приложение са и описаните в литературата автоложни трансплантации на мезенхимни клетки от костен мозък за възстановяване на увреждания на миокарда вследствие на исхемичен инфаркт, както и при кардиомиопатии.


 - А къде предстои да се изпробват терапевтичните възможности на стволови клетки. Върху кои направления медицинската наука работи в тази област?


Предстои много труд, както по отношение на изследователската дейност, така и в областта на предклиничните и клиничните изпитания. 


В момента се провеждат редица клинични изпитания, използващи терапии със стволови клетки, като нови клинични проучвания в тази област се предлагат всеки ден. След проучванията в хематологията и онкологията, придобитите неврологични състояния или разстройства са втората диагностична категория, при които се изследват терапевтичните възможности на манипулирани типове клетки. Над 500 са и проучванията, свързани с приложението на мезенхимните стволови клетки. Големи надежди се възлагат на стволовите клетки в областта на регенеративната медицина. В бъдеще стволовите клетки могат да бъдат ключ към създаването на нови тъкани и органи за заместването на увредените поради заболяване, което днес се осъществява с алогенна трансплантация. Стволовите клетки предлагат и вълнуващи перспективи за използването им в генната терапия и персонализираната медицина.


Стволовите клетки са полезни не само като потенциални терапии, но и за изследователски цели. Учените биха могли да ги използват в лабораторни условия за изясняване на механизмите на заболяванията и откриване на лекарства за болести, които днес са нелечими. Новите терапевтични средства могат да се тестват за безопасност върху специализирани клетъчни линии, генерирани от стволови клетки, с което ще се намали необходимостта от тестове върху животни. Например, използване на клетъчни линии от рак за скрининг на противотуморни лекарства. 

 

 - Има ли и какъв е стандартът за извличане и съхранение на стволови клетки?


Бързото развитие на стволово-клетъчните терапии повишава загрижеността за безопасността, чистотата и ефикасността на клетъчните продукти за трансплантация, което налага разработването на стандарти и ръководства в тази област. 
Фондацията за акредитация на клетъчната терапия (FACT) и Международната фондация NetCord създадоха още през 2000г. международни стандарти на NetCord-FACT. Те обхващат всички етапи на събиране на кръв от пъпна връв, банкиране, тестване/експертиза и освобождаване както за алогенно, така и за автоложно приложение. 


AABB стандартите, чието първо издание е от 2001 г. на бившата Американска асоциация на кръвните банки, днес определят изискванията за допустимост на донорите на стволови клетки и събирането, обработката, съхранението и клиничното приложение на всеки тип клетъчна терапия. 


Трябва да посочим и Европейската дирекция за качество на лекарствата и здравеопазването (The European Directorate for the Quality of Medicines and HealthCare – EDQM), дирекция на Съвета на Европа, разработваща насоки и предлагаща етични, безопасни и качествени стандарти за трансплантация на органи, тъкани и клетки. EDQM публикува Ръководство за качеството и безопасността на тъканите и клетките за човешко приложение, което представлява общ европейски стандарт и съдържа  изисквания, приложими за всички структури, участващи в даряването, снабдяването, тестването, обработката, съхранението и разпространението на тъкани и клетки, както и специфични насоки и изисквания за различните видове тъкани и/или клетки.


Всички стандарти и ръководства се актуализират на определени интервали в съответствие с променящата се научна и/или регулаторна среда.


Горепосочените документи далеч не изчерпват всички. Във различните страни са в сила различни законови разпоредби и стандарти. В България също има действащо законодателство, базирано на закони, наредби, медицински стандарти и международни документи, и отнасящо се до вземане, експертиза, обработка, преработка, съхраняване и трансплантация на стволови клетки. 

 

Повече за Форум бременност и детско здраве на Puls.bg и регистрация за събитието >>

 

* Точният цинат е: През последните три десетилетия са извършени повече от 40 000 алогенни (от един индивид на друг), неродствени трансплантации на хемопоетични стволови клетки, използващи дарена кръв от пъпна връв от публичните банки.