Пуерпериумът (средродилния период) невинаги протича гладко. Освен възпалителните заболявания може да има и усложнения от неинфекциозен характер. Преминават лесно при навременно и адекватно реагиране.

 

  • Недостатъчно обратно развитие на матката (subinvolutio uteri) – матката е увеличена и с по-мека консистенция от съответстващата на определен ден от пуерпериума. Лохиите остават по-дълго време (и през втората седмица след раждането) кървави. Получава се най-често при многораждали жени, преразтягане на маточната мускулатура при едър плод, близнаци или хидрамнион. Възможно е причините да са задържани плацентарни части или хронично препълване на пикочния мехур или червата. Наличието на миомни възли намаляват контрактилната способност на матката.
  • Лохиометра – задръжка на лохии в матката поради липса или недостатъчно изтичане. Причината е натрупването на секрети във влагалището и запушване на вътрешния и външния отвор на цервикалния канал с ципи или съсиреци. Матката е увеличена по размери и чувствителна. Лохиалният секрет е оскъден или липсва. Има опасност от развитие на инфекции, температурата се покачва до 39 градуса. За да се избегнат тези нарушения е необходимо правилно водене на плацентарния период на раждането, избягване задръжката на кръвни съсиреци в матката и редовно изпразване на пикочния мехур и ректума в послеродовия период. За лечение се прилагат утеротоници заедно със спазмолитици (т. нар. химически масаж – Oxytocine, Methergine, Buscolysin). При опасност от инфекция се започва антибиотично лечение, предшествано от задължително микробиологично изследване на маточното и влагалищното съдържимо.
  • Постпартална хеморагия – кръвотечение от матката, което не е непосредствено продължение на кръвотечението при раждането, а се появява след 24 часа, но преди шестия месец. Най-честите причини са задръжката на плацентарни части, плацентарен полип, пуерперален ендометрит, метрофлебит. При плацентарен полип или задържани плацентарни части се налага кюретаж, с последващо хистологично изследване на абразирания материал. При родилки с кръвотечения от матката и с данни за инфекция антибиотичното лечение започва веднага. Дават се двойни, понякога и тройни антибиотични комбинации. Уместна е употребата на Метронидазол, както и контрахиращи матката средства. Също така провежда се общо укрепващо лечение и витаминотерапия.
  • Заболявания на отделителната система;
  • Задръжка на урина – след раждането отделянето може да бъде затруднено. Получава се от травми и едем (оток) на пикочния мехур по време на тежко раждане, например при едър плод, инструментално раждане с форцепс... Необходимо е редовното подканяне за уриниране още след раждането, както и ранното раздвижване колкото и неприятно да е.

Травмата на мускулните влакна в и около уретрата, като резултат от вагинално раждане, стоят в основата на патофизиологията на незадържане на урина (incontinentio urinae) в пуерпериума. Получава се неволно изтичане на урина при кихане, кашляне, смях, ставане от леглото... Обикновено е преходно и след 7-14 дни изчезва спонтанно.


 

Очаквайте продължението