Нормалното развитие на плацентата е важно условие за правилното нарастване на плода. Всички промени в майчиния организъм се пренасят към плода през плацентата. Тя предпазва плода от инфектиране, създава бариера за майчините антитела и участва в регулирането на околоплодната течност, все необходими условия за нормалното развитие на плода.

 

Плацентарната инсуфициенция означава недостатъчна плацентарна функция за задоволяване нуждите на плода от хранителни вещества и газове и едновременно с това недостатъчно изнасяне на отпадните продукти от феталния метаболизъм. Плацентарната дисфункция води до редица патологични процеси, които са причина за фетална и неонатална заболеваемост и смъртност:


 

  • Намалена нутритивна функция;
  • Предизвикване на аборт или преждевременно раждане;
  • Освобождаване на медиатори на възпалението;
  • Създаване на възможност за трансплацентарно инфектиране на плода.

 

Плацентарната инсуфициенция е свързана с няколко състояния като ИУРП (интраутеринна ретардация на плода), прееклампсия, хипоксемия на плода, преждевременно раждане, антенатална смърт на плода!

 

Предполагат се следните причини:

 

  • Нарушено кръвоснабдяване на матката, в резултат на сърдено-съдови заболявания на майката;
  • Нарушения в кръвосъсирването;
  • Нисък потенциал за първично развитие на плацентата поради наличие на имунологичен конфликт и наследствени фактори
  • Неправилно положение на плацентата (плацента превия или разположение на плацентата върху интрамурални или субмукозни миомни възли);
  • Вредни навици като тютюнопушенето и употребата на наркотици.
  • Видове плацентарна инсуфициенция:
  • Остра – при която страдат всички функции на плацентата, но клинично на преден план изпъква дихателната недостатъчност на плода (например при отлепване на плацентата);
  • Хронична – при която е намалена активността на редица транспортиращи през плацентата системи (наблюдава се при прееклампсия и интраутеринна ретардация на плода). При хронична плацентарна инсуфициенция плодовете обикновено са ретардирани, плацентата спира развитието си към 36 г.с. и теглото ѝ е по-малко от 350 -400грама. Плаценти от ретардирани плодове имат намалена вилозна и капилярна площ, много инфаркти, а най-характерното е задебеляване на базалната мембрана на съдовете.

 

Теглото и размерът на плацентата обаче невинаги корелира с функцията ѝ, поради което чрез ултразвуково изследване не може да съдим категорично за вида и степента на ретардация.

 

Диагнозата се основава главно на оценката на фетално страдание, включваща клинични методи, биофизикални тестове, конвенционална ехография и фетален Доплер. Особено важно е Доплеровото изследване!

 

При плацентарна инсуфициенция околоплодните води са намалени, до липсващи. Индиректен белег на плацентарната недостатъчност е да се определи чрез ултразвуково изследване степента на зрялост на плацентата по Grannum (което се прави по време на профилактичен преглед при проследяване на бременността).

 

Настъпилите патологични изменения в плацентата не позволяват съществено повлияване и лечение. Повишеното кръвно налягане на бременната се лекува с антихипертензивна терапия, а намаленият обем циркулираща течност чрез инфузионна терапия.

 

Цели се подобряване на нутритивната функция на бременната. При повишен маточен тонус се прилага токолитична терапия. При установяване на заболявания , които довеждат до влошаване на утероплацентарното кръвообращение свързани с дефект в коагулацията може да се започне лечение с аспирин. Прилагането на антиагреганти има повече характер на профилактика и трябва да започне рано през бременността.

 

Всички посочени средства не лекуват плацентарната недостатъчност дефинитивно. Радикалното поведение си остава родоразрешението, което е належащо при силно изразен олигохидрамнион, поява на децелерации при кардиотокографския запис или липса на диастолен кръвоток в arteria umbilicalis при Доплерово изследване. Често пъти родоразрешението е чрез Цезарово сечение.

3958