Според данни от изследвания на пренатални психолози генетичният код не е статичен, а гъвкаво променящ се под влияние на заобикалящата ни среда – която за ембриона и плода е организмът на майката. Става дума за т. нар. епигенетика – тя изучава процесите, при които различни химични съединения, които добавяйки се към ДНК регулират експресията (активността) на различни гени.


Все повече започва да се говори, че оформянето на личност, поведение и дори интелектуално развитие, започват още по време на бременността, а не след раждането.


В края на осмата гестационна седмица е оформена около 95% от структурата на човешкото тяло, което позволява и настъпване на индивидуални промени под действието на различни външни фактори.



През различните периоди на бременността един или друг външен фактор зсилват своето влияние и това се отразява на формиращия се организъм. Ако в първия триместър на бременността физическото развитие е приоритет, то през втория основно място заема развитието на сетивност. Третият триместър има основно значение за адаптивността и съответно развитието след раждане.


Според изследване на учени от Лондонският институт под влияние на храната, която бременната е приемала – се води до промени и в нивото на ДНК метилиране. Промените в този профил могат да доведат до изява на захарен диабет, сърдечносъдови заболявания. Изказва се и мнението за важността на приема на храна непосредствено преди зачеването – в рамките на 2-3 седмици.


За процеса на ДНК метилиране важно значение има и набавянето на достатъчно количество витамини В6, В9 (фолиева киселина), В12 и цинк от групата на микроелементите. Но безразборният прием е опасен – тъй като както дефицитите, така и предозирането са предпоставка за отклонения от нормалните процеси и съответно развитието на заболявания. При някои жени липсват ензими за правилното превръщане и усвояване на активната форма на фолиевата киселина, поради което се налага да приемат готовата активна форма – т. нар. метилирана.


Проучвания показват, че децата на майки с високо тегло веднага след раждането се налюдава значителен риск от метаболитни нарушения – те се раждат с по-висок процент на телесни мазнини, по-висока инсулинова резистентност.


Няма как да не се отбележи е влиянието на замърсения въздух. През 2016 г. са публикувани данните от дългогодишно изследване за въздействието на полицикличните ароматни въглеводороди и пестицидите върху детското здраве. Отчита се връзка с изявата на синдром на хиперактивност, дефицит на внимание, злоупотреба с вредни вещества и хранителни разстройства.


Източници:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4825101/
https://www.nct.org.uk/pregnancy/food-and-nutrition/pregnancy-weight-gain-whats-normal-stones-and-kg
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/27565807/