Признаци за преносване отстрана на майката:

(Към първа част на материала)

  • Намалена коремна обиколка след 40-та гестационна седмица. Причината може да се дължи на намаленото количество околоплодна течност или на интраутеринна ретардация.
  • Повишена височина на фундус утери, дължащо се на факта, че плодът е с големи размери. Преносените плодове, често пъти са с по-големи размери от плодовете родени на термин. При тях обиколката на главата е по-голяма, което води до невъзможност на плода на навлезе в малкия таз на майката и поради тази причина да стои по-високо в матката.
  • „Незряла“ маточна шийка. Обикновено на термин шийката се подготвя за предстоящото разширение и раждане. За незряла се определя тази маточна шийка, която на термин е сакрализирана, почти със запазена дължина (около 4 см) без разширение, а предлежащата част (най-често главата на плода) стои високо в таза и лесно може да да бъде избутана при преглед. За определяне степента на зрялост на маточната шийка е необходим акушерски преглед през влагалището.

Признаци за преносеност отстрана на плода:


  • Хронична хипоксия - монотонен ритъм на сърдечната честота на плода регистрирана с кардиотокографски монитор.
  • Макрозомия - плод с тегло около и над 4000 г. 
  • Постматурният (преносеният) плод има някои основни характерни признаци определящи три стадия на преносеност според класификацията на Clifford. При първия стадий, кожата на плода е суха, лющеща се, набръчкана, но не е оцветена. Плодът е с дълги размери, удължени нокти по крайниците и удължена коса.   

При втори стадий, освен описаните признаци на първи стадий, има и мекониално (зелено) оцветени околоплодни води, плацента и пъпна връв. В трети стадий по Clifford, плода, плацентата, водите и пъпната връв са жълто оцветени, което означава, че е имало отделяне на мекониум от плода преди няколко дни, в последствие жлъчният сок от мекониума се е отделил, а това е довело до жълтото оцветяване на кожата на плода и плодните придатъци. Жълто оцветен плод, води и плацента говорят за фетално страдание с давност поне два дни.

 

Мекониумът се образува в храносмилателния тракт на плода по време на неговото интраутеринно развитие и не се отделя преди раждането. Ако обаче плодът е подложен на хипоксия, тя води до отпускане на неговия сфинктер и мекониумът се отделя в околоплодните води. Плодът, роден в трети стадий, е в силно увредено общо състояние и с опасност за живота.

 

Наблюдение на бременната след термин

От 34-та гестационна седмица, бременните трябва да правят ежеседмичен 20 минутен запис на сърдечната честота на плода. Това става в женските консултации и според кардиотокографският запис се определя какво е състоянието на плода, има или няма фетално страдание. Едновременно с това се прави и ултразвуково изследване, което показва как нараства плода, измерва се количеството на околоплодната течност, правят се Доплерови измервания на кръвотока в пъпната артерия и средната мозъчна артерия и се следи за степента на зрялост на плацентата. След термин, пациентката трябва да прави всекидневен запис на сърдечната честота на плода, а след 41-ва гестационна седмица, е желателно да бъде хоспитализирана и под активно наблюдение, за да се прецени начинът на родоразрешение.

 

Когато тоновете на плода са добри, шийката е започнала да се подготвя за раждането, а именно центрирала се е, намалила е дължината си и е започнала да се разширява, тогава е възможно да се предложи пациентката за индукция на раждането с Окситоцин. Индукцията е възможна, ако записите на плода не отчитат наличието на децелерации (понижаване на сърдечната честота), които могат да са признак на фетално страдание. Поради факта, че повечето постматурни плодове са с големи размери, раждането като цяло е протрахирано, има повече разкъсвания на мекия родилен канал и в повечето случаи патологични отклонения в протичането на плацентарния период. Разбира се, тези усложнения не се наблюдават при всяка преносена бременност.

 

Ако маточната шийка е незряла, плодът е едър, околоплодните води са намалели и кардиотокографските записи показват наличие на фетално страдание, тогава пациентката се подготвя за оперативно родоразрешение от планов, или спешен порядък в зависимост от състоянието на плода.

 

Преносената бременност е рискова бременност както за плода, така и за майката. За майката основните рискове са свързани с родилен травматизъм, чиято честота се увеличава с броя на дните след термин. За плода основните рискове идват от презряването на плацентата, намаляване на количеството на околоплодните води, от хроничната или остра хипоксия, които могат да доведат до интраутеринната му смърт. Всяка бременност след термин трябва да бъде следена и консултирана като рискова.