Бременността обикновено продължава около 40 седмици (това са около 280 дни от първия ден на последната редовна менструация). В повечето случаи раждане настъпва в рамките на една седмица от двете страни на тази дата, но в някои случаи се наблюдава така нареченото преносване.

 

Ако раждането не започне до 41-та гестационна седмица на бременността, то тя се счита за преносена. Датата на вероятния термин може да се изчисли по няколко формули.  


 

Точната оценка на гестационната възраст е от съществено значение за определяне една бременност като преносена. При жени с редовен, нормален менструален цикъл, гестационната възраст може да се определи въз основа на първия ден от последната редовна менструация (формулата на Негеле). 

 

Не е ясно защо понякога се наблюдава преносване. Има по-голяма вероятност бременността да бъде преносена при жени с наднормено тегло, при първо раждане или при първо раждане на жени на възраст над 30 години.

 

Бременността след термина е свързана с повишена фетална и неонатална смъртност и заболеваемост, както и заболеваемост при майките. Тези рискове са по-големи, отколкото се смяташе първоначално. 

 

Изключително важни са редовните прегледи при проследяващия бременността акушеро-гинеколог. Редовните ултразвукови изследвания и така наречения нон стрес тест (NST). Той включва поставяне върху корема на майката специален колан, който измерва наличието или липсата на маточни контракции и друг колан - следящ сърдечната честота на плода.
 

Изследването е показателно за адекватното насищане на плода с кръв, богата на кислород и хранителни вещества, необходими за неговото нормално развитие. Нормално сърдечната честота на плода е 120-160 удара/мин. Ако е по-ниска, това може да подсказва наличие на фетално страдание, ниски нива на кислород и нарушено кръвообращение на плацентата или в пъпната връв.

 

Това от своя страна е индикация за родоразрешение чрез цезарово сечение. 

 

Повечето жени раждат спонтанно до 42-та седмица от бременността. Има по-висок риск от раждане на мъртво дете или фетален дисстрес при бременност по-продължителна от 42 седмици, но не всяка бременност над 42-ра гестационна седмица е засегната по този начин. Освен това при преносване на бременността майката е изложена на по-голям риск от продължително раждане, кървене след раждането и разкъсване.

 

Когато раждането продължи след 42 седмици, има повишен риск от определени здравословни проблеми.

 

Някои от най-честите рискове, свързани с плода след термина са:

  • Макрозомия на плода или значително по-голям от средния размер при раждане, което също може да увеличи риска от раждане чрез цезарово сечение или дистокия на рамото (заклещване на рамото зад тазовата кост на майката по време на раждане).
  • Синдром след зрялост, характеризиращ се с това, че бебето не наддава на тегло след термина, както и суха или „отпусната“ кожа и дълги нокти на ръцете и краката при раждането.
  • Ниски нива на околоплодна течност, което може да повлияе на сърдечната честота на бебето и да причини компресия на пъпната връв по време на контракции, което води до достигане на по-малко количество кислород към плода.
  • Мекониум в белите дробове на бебето, което може да доведе до сериозни респираторни проблеми

 

Преносените бременности също могат да включват усложнения при раждане като:

  • Тежки вагинални разкъсвания;
  • Инфекция;
  • Обилно следродилно кървене или кръвоизливи.

 

Референции:

1. Caughey AB, Stotland NE, Washington AE, Escobar GJ. (2009) Who is at risk for prolonged and postterm pregnancy? AJOG. 200(6):683.e1-5. Available at: https://doi.org/10.1016/j.ajog.2009.02.034
2. Dekker R. (2019) The evidence on: due dates. Available at: https://evidencebasedbirth.com/evidence-on-due-dates/ [Accessed 27th September 2022]
3. NICE. (2021) Inducing labour [NG207]. Available at: https://www.nice.org.uk/guidance/ng207 [Accessed 27th September 2022]
4. Oberg A, Frisell T, Svensson A, Iliadou A. (2013) Maternal and fetal genetic contributions to postterm birth: familial clustering in a population-based sample of 475,429 Swedish births. Am J Epidemiol. 177(6):531-537. Available at: https://doi.org/10.1093/aje/kws244