1. Какво е прееклампсия?

Прееклампсията е специфичен за бременността синдромокомплекс, причината за чието развитие все още не е напълно уточнена. От патофизиологична гледна точка се касае за генерализиран вазоспазъм (свиване на кръвносните съдове в цялото тяло) и хипоперфузия на множество органи. Това вероятно се дължи на увреда на съдовия ендотел – клетките, покриващи кръвоносните съдове отвътре.
 

2. Кои са предразполагащите фактори?

Множество са факторите, които специалистите считат за предразполагащи към прееклампсия:
  • Възраст. Жените, които са под 20 и над 40 години, са с най-голям риск от развитие на прееклампсия.
  • Поредност на бременността. Установена е по-голяма честота на прееклампсията при първа бременност.
  • Телесна маса. Високата телесна маса в началото на бременността, съчетано с повишено артериално налягане, неколкократно увеличава вероятността от развитие на заболяването.
  • Генетична предизпозиция. Увеличен е рискът и при фамилна анамнеза за прееклампсия при майката или сестрата на бременната жена.
  • Наличието на придружаващи заболявания като диабет, тромбофилии, хипо- и хипертиреоидизъм създават благоприятен терен за увреда на еднотела.
 

3. Каква е клиничната изява на прееклампсията?


Прееклампсията се манифестира с триадата - артериална хипертония, претеинурия и/или генерализирани отоци.
 
Повишено кръвно налягане се изявява обикновено след 20 г. с. със стойности над 140/90 mmHg. За доказването му е необходимо неколкократно измерване в рамките на деня – 4 или 6 пъти, в седнало положение и мишница, позиционирана на нивото на сърцето.
 
Протеинурията е наличие на белтък в урината над допустимото физиологично ниво. По време на бременност горната референтна граница за уринния белтък е 300mg/24h. Над тази стойност специалистите отчитат протеинурия. Загубата на протеини причинява намаляване на осмотичното налягане на плазмата и преминаване на течност в извънсъдовото пространство и образуването на отоци.
 
Генерализираните отоци са фактор за поставянето на диагнозата, но не винаги са налице. Необходимо е време за проявата им. Ангажират най-често долните и горните крайници и лицето. 
 

4. Умерена или тежка прееклампсия – има ли разлика?

Разделянето на прееклампсията на умерена и тежка е условно. Тежестта на заболяването се оценява според стойностите на артериалното налягане и протеинурията. Умерена е прееклампсията при артериално налягане до 160/110 mmHg и протеинурия между 0,3 и 3 g/24h.
 
Тежката форма на заболяването се изявява със стойности на кръвното налягане над 160/110 mmHg и протеинурия над 3 g/24h.
 
С напредването на прееклампсията се появяват допълнителни симптоми. Епигастралните болки са резултат от намаления кръвоток към черния дроб, поради което органът исхемизира и част от клетките му некротизират - умират. Това е една от причините за увеличените стойности на чернодробните ензими в лабораторните изследвания на бременната жена.
NEWS_MORE_BOX
 
Появява се и главоболие, локализирано най-вече в тила и темпорално, което не се повлиява от аналгетици. Бъдещата майка често съобщава за зрителни смущения – замъглено виждане, поява на “звездички” и/или черни петна. Тези оплаквания са израз на хипоперфузия в кората на главния мозък и се считат за предвестници на екламптичния гърч.
 

5. Какво е лечението?

Бременната жена с прееклампсия подлежи на хоспитализация. Задължително е редовното проследяване чрез ултразвуково изследване на феталния растеж, мониториране на сърдечната честота на плода, Доплерово изследване на маточния кръвоток.
 
С цел повлияване на артериалното налягане бъдещата майка получава антихипертензивни препарати. Единственият сигурен метод за повлияване на еклампсията е родоразрешението. Невинаги обаче това е подходящо, поради незрелостта на плода и невъзможността му да просъществува самостоятелно в околната среда.