Прееклампсията и еклампсията са състояния, които се развиват в хода на бременността. Тяхната симптоматика е характерна и единствено раждането може да доведе до тяхното дефинитивно прекратяване.
Прееклампсията е състояние, което най-често се развива през втори или трети триместър на бременността. Развитието на оплакванията настъпват обикновено след 20 гестасционна седмица, ако се проявят преди 34 г.с. прееклампсията е ранна, а след 34 г.с. късна.
Състоянието е резултат от намалено кръвоснабдяване на органите. Това определя и основните клинични прояви:
1. Повишени стойности на кръвно налягане. Кръвното налягане се измерва по време на всяка акушеро-гинекологична консултация по време на бременност. При прееклампсия се установяват повишени стойности над 140/90 при няколко последователни измервания.
2. Протеинурията е наличие на белтък в урината. При прееклампсия нивото на белтък в урината е повече от 300 мг при изследване на проба за 24 часа.
3. Поява на генерализирани отоци. Отоците са често оплакване при жените по време на бременност. За тяхното развитие има множество причини, поради това тяхната самостоятелна проява не е повод за поставяне на диагноза – прееклампсия.
Наличието на повишено артериално налягане и протеинурията са важни симптоми и тяхната едновременна проява е сигнализираща. Появата на отоци е характерен признак за прееклампсията, но е възможно въпреки това да не са проявени.
Прееклампсията е сериозно състояние по време на бременност. Наличието и може да доведе до влошаване на състоянието както на майката така и на плода. Поради тази причина при установяването и е необходимо внимателно проследяване на състоянието на плода. Чрез кардиотокографско изследване може да се измери сърдечната честота на плода и да се установи дали има фетално страдание.
Поставянето на диагнозата е комплексно и от важно значение за поведението на акушер-гинеколога е гестационната възраст на плода. При установяване на състоянието след 37 гестационна седмица може да се предприеме родоразрешаване с цел да се избегнат усложнения както за жената така и за плода. За този период от бременността плода е достигнал максимално развитие.
При поява на симптоматиката, която е характерна за прееклампсия преди 37 гестационна седмица, най-често се изчаква и проследява жената с цел да се достигне по-пълно развитие на плода. При влошаване на състоянието може да се премине към спешно родоразрешаване за да се избегнат усложнения с плода.
Около 34 гестационна седмица белите дробове на плода достигат своето развитие. Поради това при диагностициране на прееклампсия преди този срок, чийто ход не е тежък се изчаква и проследява състоянието на жената. Посредством медикаменти може да се поддържат стойностите на кръвно налягане в норма.
Провеждането на кортикостероидна профилактика за развитие на белите дробове на плода се извършва с цел достигане на по-бързо белодробно узряване, което при спешно родоразрешаване е от изключително важно значение.
Прееклампсията освен характерните клинични прояви протича и с характерни оплквания.
1. Зрителни нарушения, които може да се проявяват като размазано или двойно виждане или намалено виждане.
2. Болка в горната част на корема в дясно е характерно оплакване при жените с прееклампсия.
3. Главоболие – силно главоболие, което не се повлиява от медикаменти. При тежките форми на прееклампсия обикновено силно главоболие предхожда появата на екламптичен гърч.
NEWS_MORE_BOX
Еклампсията е най-тежката форма на прееклампсия. За развитие на еклампсия може да се говори когато, жените имат гърчова симптоматика. Поради сериозността на това състояние и стресът, на който е подложен плода, много често при поставяне на диагноза еклампсия се преминава и към спешно родоразрешаване.
Правилното проследяване на бременността и предприемането на мерки още с първите признци за поява на прееклампсия може значително да повлияе хода на състоянието и да се избегнат нарушения както у плода така и да се намали риска от развитие на еклампспия.
