Прееклампсията обикновено бива откривана по време на рутинно измерване на кръвното налягане, последвано от изследване на урина. Диагнозата е категорична, ако кръвното налягане е трайно повишено над нормата, а в урината се открива белтък след 20. гестационна седмица.

 

Кръвно налягане над 140/90 се счита за прекомерно високо. Единично измерване на такава стойност, обаче, не означава само по себе си, че бременната има хипертония или прееклампсия. То е единствено повод за по-внимателно следене на кръвното налягане. Само систематичното измерване на такива стойности може да се разглежда като наличие на хипертензия. Ако диагнозата прееклампсия бъде потвърдена, лекарят може да назначи следните допълнителни изследвания:


  • Кръвни тестове – чрез тях се мониторира функцията на бъбреците и черния дроб и се следи броят на ертитроцитите в кръвта.
  • Уринни изследвания – събират се проби урина в продължение на 12 до 24 часа. Чрез тях се определя какво количество белтък се губи ежедневно с урината – индикатор за тежестта на прееклампсията.
  • Ултразвукови изследвания – чрез тях се проследява растежът на плода.
  • Биофизичен профил – чрез него се определя какво количество кислород и протеини получава плодът. Биофизичният профил е съчетание от ултразвуково изследване и нестресов тест. Нестресовият тест измерва пулса на плода.

 

Предишна бременност, протекла с прееклампсия, е повод за по-често посещаване на наблюдаващия лекар. Някои лекари изискват посещения на всеки две седмици между 20. и 32. гестационна седмица и ежеседмични посещения от 32. седмица до раждането.

  • Прееклампсията е сериозен рисков фактор за гърчове, плацентална абрупция, инфаркт и тежки кръвоизливи. Единственото категорично лечение е раждането. Ако е твърде рано за това, лекарят може да препоръча:
  • Антихипертензивни лекарства – използват се за понижаване на кръвното налягане.
  • Кортикостероиди – прилагат се при тежка прееклампсия или HELLP синдром, те могат временно да подобрят функционирането на черния дроб и тромбоцитите, което подпомага удължаването на бременността. Също така, кортикостероидите ускоряват съзряването на белите дробове на плода.
NEWS_MORE_BOX
  • Антиконвулсанти – при тежка прееклампсия, лекарят може профилактично да предпише антиконвулсанти като магнезиев сулфат, които да предотвратят появата на гърчове.

 

Невъзможно е да се надцени значението на почивката в овладяването на прееклампсията. Лекарят може да препоръча постоянно лежане на легло и ставане само за хранене, самообслужване и т.н. Ако прееклампсията е тежка, почивката може да бъде осигурена в болница, където се провеждат редовни биофизични и нестресови тестове. Количеството на околоплодната течност също се мониторира – ниското количество околоплодна течност е показател за слабо кръвоснабдяване на плода.

 

Ако плодът е достатъчно зрял, лекарят ще препоръча индуциране на раждането. Ако това не е възможно, той може да назначи цезарово сечение. По време на раждането на бременната може да бъде вливан венозно магнезиев сулфат за предотвратяване на настъпването на гърч.

 

Кръвното налягане се нормализира до няколко седмици след раждане.