1.    Какво е индукция (предизвикване) на раждане?

Индукция на раждането е родоразрешение чрез изкуствено предизвикване на маточни контракции. Съществуват два вида индукция – по медицински показания, когато съществува риск за майката и плода, и елективна – с цел планиране на раждане през естествените родови пътища.


2.    Кога се предизвиква раждане?


Причините за предизвикване на раждане са всички състояния, които изискват прекъсване на бременността по вагинален път. Те могат да бъдат от страна на бременната, на плода или комбинирани.

Най-честите състояния, при които се индуцира родова дейност са:

Преносена бременност – известно е, че при преносване съществува риск за плода. При част от бременните намаляват рецепторите за окситоцин (хормон, отделян от хипофизата, чийто ефект е предизвикване на маточни контракции) и родова дейност не настъпва.

Пукнат околоплоден мехур – пукането на околоплодния мехур е свързано със загуба на околоплодната течност, която обгръща бебето. Съществува комуникация с околната среда и условия за развитие на инфекция, засягаща както детето, така и майката.

Мъртъв плод – след смъртта на плода е необходимо предизвикване на раждане за евакуиране на маточното съдържимо. Оставането на мъртвия плод в тялото на жената се последва от разлагането на тъканите му и тежка интоксикация, която може да завърши фатално.

Тежка прееклампсия и еклампсия, които не се повлияват от медикаментозно лечение

Малформации на плода, които са несъвместими с живота

Rh-изоимунизация – в този случай се предпочита предтерминно раждане, за да се извърши обемно кръвопреливне на плода за намаляване ефекта от имунния конфликт.

При бременни с диабет – жените с диабет нормално раждат деца с по-големи рамери (макрозомия на плода), което може да доведе до значителни разкъсвания на родовите пътища по време на вагиналното раждане, както и до раменна дистокия у плода.

Бъбречни и сърдечносъдови заболявания също са индикация за предизвикване на родилна дейност.

NEWS_MORE_BOX


3.    Какво е важно преди индукцията?

Преди да се предизвика родилна дейност е необходима предварителна оценка на зрелостта на родилните пътища – степен на скъсяване на маточната шийка, положението й, консистенцията й, разширяване на цервикалния канал, положение на предлежащата плодна част. Ако родилните пътища не са достатъчно зрели, съществува риск предизвиканата родилна дейност да доведе до тежки разкъсвания.

Недостатъчната зрялост налага предварителна подготовка на родовия канал с медикаменти. Най-често се използват препарати, съдържащи нитрат, и простагландини. Прилагат се интравагинално.


4.    Как се предизвиква раждането?

Съвременен метод за предизвикване на раждане е окситоциновата инфузия. Окситоцинът е хормон, секретиращ се от задния дял на хипофизата.  Съществуването му в системното кръвообращение, преди да се разгради, е кратък – 3 до 4 минути. Ефектът му се проявява при свързване със специфични за него рецептори в миометриума и предизвикване на маточни контракции. Окситоциновите рецептори се появяват към 20 г. с., а броят им нараства значително към края на бременността.

Индукцията се прави обикновено рано сутрин, на гладно, след проведена очистителна клизма на бременната. Окситоцинът се прилага венозно, на бавна капка (предварително е разтворен в банка). През определен иинтервал от време – 20-30 минути, скоростта на капката на разтвора се увеличава до получаване на ефективна маточна дейност – 3 контракции за 10 минути. Отключването на ефективна маточна дейност и достатъчната зрялост на родовите пътища са достатъчни, за да завърши благополучно раждането.

Постепенно нарастващата скорост на венозния разтвор на окситоцина има съществено значение. Прилагането на големи дози от медикамента водят до хиперстимулация на матката и фетално страдание. За това по време на цялата манипулация се следят детските сърдечно тонове с акушерски монитор.