Пъпната връв е орган, през който се осъществява транспортът на хранителни вещества и кислород до плода, както и отделянето на токсични вещества и въглероден диоксид. Нормално, пъпната връв има дължина около 50 см, но дължината ѝ може да варира от 30 до 100 см. Пъпната връв се прикрепя към феталната повърхност на плацентата.

 

През пъпната връв преминават две пъпни артерии и една пъпна вена, които са заобиколени от материя, означавана като Вартанова пихтия. Пъпните артерии изнасят непотребните вещества от кръвообращението на плода и деоксигинирана кръв, докато през пъпната вена се осъществява доставката на кислород и хранителни вещества. Освен централно, прикрепването на пъпната връв към плацентата, може да бъде:


  • Insercio lateralis – към страничните ръбове на плацентата;
  • Insercio marginalis – към ръба на плацентата;
  • Insercio vilamentosa – към околоплодните обвивки. При този случаи пъпните кръвоносни съдове не са защитени от Вартанова пихтия. При прикрепване на пъпните кръвносни съдове до мястото на спонтанно разкъсване на околоплодния мехур, пукането на мехура може да доведе до тежка фетална кръвозагуба.

 

Според дължината си пъпната връв може да бъде къса или дълга. Като къса се определя пъпна връв с дължина под 30 см. Късата пъпна връв от своя страна може да бъде абсолютно къса, при която дължината ѝ реално е под 30 см, или относително къса – с по-голяма дължина, която е намалена вследствие на усукване около части на плода. Относително скъсяване на пъпната връв се случва при движения на плода. Опасно състояние, което може да настъпи при скъсена пъпна връв, е завиването ѝ около врата на новородено, водещо до хипоксия – асфиксия на плода.

 

Като дълга пъпна връв се определя тази с дължина над 60 см. Поради голямата си дължина пъпната връв може да се увие и да наруши трофиката на плода, могат да се образуват възли – истински или фалшиви. Като истински се означава възел, през чиято бримка преминава плода. Обикновено това се случва през първия или втория триместър на бременността, когато плодът не е много голям и свободно плува в околоплодна течност. При затягане на истинския възел по време на бременност може да настъпи вътрематочна смърт на плода.

 

Лъжлив е този възел на пъпната връв, който само визулно се оприличава на възел, а всъщност представлява разширение на на пъпната вена, заобиколено от обилно количество Вартанова пихтия.

 

С термина предлежание на пъпната връв се означава състояние, при което при вагинално изследване се палпират части от плода или пъпната връв при запазен околоплоден мехур. При палпация на посочените части при спукан околоплоден мехур се говори за пролапс на пъпната връв. Пролапсът на пъпната връв се среща с честота веднъж на 250 раждания.

 

Предразполагащи фактори, които увеличават риска от пролапс или предлежание на пъпната връв, са неправилното положение на плода, тесния таз, многоплодна бременност, седалищното предлежание на плода. Аномалии в разположението на плацентата, напр. placenta praevia, както и аномалии в прикрепването на пъпната връв, също могат да доведат до пролапс.

 

Една от причините за възникване на асфиксия на плода са усложненията от страна пъпната връв. Като асфиксия на плода се означава състоянието, при което не е налице дишане при активна сърдечна дейност. При продължителна хипоксия намалява минутния обем на сърцето, в резултат на което настъпва депресия на централната нервна система. За оценка на степента на асфиксия се използва т.нар. Апгар – скор. Като умерена се определя асфикция с Апгар – скор 5-7, а тежка – от 1 до 4.

 

Апгар – скорът оценява няколко показателя и се прави още на първата минута след раждането на плода: цвят на кожата, рефлекси, сърдечна дейност, тонус и дишане на новороденото. Нормално новородените имат сърдечна честота 100-160 удара/минута, при подаване на предмет го стискат, а при одраскване на бузата се задейства сукателния рефлекс.

 

При аномалии на пъпната връв, предизвикващи хипоксия на плода, се цели максимално бързо родоразрешение и своевременна реанимация на новороденото. Реанимацията включва дезобструкция на горни дихателни пътища, която се осъществява чрез аспириране на околоплодни материи. Нужна е стимулация на дишането чрез стимулация на кожни рецептори, обдишване с амбу, а при тежка асфиксия се прибягва до интубация.

 

След изследване на киселинно-алкалното равновесие и установяване на метаболитна ацидоза състоянието се коригира чрез вливане на натриев хидрогенкарбонат. При брадикардия се прилага индиректен сърдечен масаж.