Раждането е повратен момент в живота на жената. Появява се едно безпомощно бебе, което изисква денонощни грижи и ласки. Освен голяма радост, това носи и стрес, безсъние и силна умора. Често жените не обръщат внимание на собственото си неразположение, погълнати от грижите за своето дете. А именно периодът след раждането е рисков за развитие тиреоидна дисфункция, която често остава неразпозната дълго време и влошава значително качеството на живот на майката.

 

Рискови за настъпване на постпартален тиреоидит са жените с положителни в първия триместър тиреоидни антитела - към тиреопероксидазата (анти-ТРО) и към тиреоглобулина (анти-Тг). До 50% от майките с повишени антитела ще развият тиреоидит. Но защо след раждането?


 

По време на бременността имунната система е потисната, за да се намали възможността за евентуално отхвърляне на плода от майчиния организъм. След раждането настъпва отскок в имунните реакции и това е най-благоприятният период за възникването на автоимунни заболявания. Важно е да се знае, че те могат да се обострят дори и след аборт. Повишен риск от следродилен тиреоидит имат и жени с други автоимунни заболявания, като захарен диабет тип 1, лупус и т.н. 

 

Постпарталният тиреоидит спада към групата на т.нар. „тихи“ тиреоидити. Това е имунно възпаление на щитовидната жлеза, което протича без болка, а симптомите му се дължат основно на променени в хормоналния баланс. Той се развива в рамките на година след раждането, като има характерен ход на протичане. 


Вследствие на автоимунното възпаление, паренхимът на щитовидната жлеза се разрушава и складираните в нея хормони се освобождават в кръвта. Развива се тиреотоксикоза, която е преходна. След изчерпване на колоида (депото за тиреоидни хормони), настъпва хипотиреоидизъм. Следва период на регенерация на тъканта с постепенно възстановяване функцията на жлезата. Обичайно в рамките на 12-18 месеца от началото на болестта, щитовидните хормони се нормализират. 

 

Симптомите зависят от фазата на тиреоидита. Тиреотоксикозата обичайно настъпва в рамките на 1-2 месеца след раждането, като майките могат да усетят повишена нервна възбудимост, раздразнителност, тремор, безсъние, учестен пулс или прескачания на сърцето, повишено изпотяване, немотивирано отслабване на килограми. Това е бързо-преходен период и често остава незабелязан.

 

С навлизането в хипотиреоидната фаза, жените могат се чувстват изморени, с липса на енергия, със суха кожа, косопад, констипация и депресия. Тези симптоми могат да продължат от 6 до 12 месеца след раждането, докато не се възстанови нормалната тиреоидна функция. Следродилната депресия може да настъпи и без да има заболяване на щитовидната жлеза, но при наличие на такава, винаги е уместно изследване на тиреоидни хормони. 

 

Постпарталният тироеидит е самоограничаващо се заболяване и обикновено преминава, без да се налага лечение. Рядко тиреотоксичната фаза е толкова тежка, че да наложи приложението на медикаменти. В тези случаи тиреостатиците нямат ефект и се използват само симптоматични средства, като неселективни бета-блокери, които да потиснат симпатиковата хиперреактивност, например пропранолол. 

 

Хипотиреоидизмът обичайно също е лек и преходен, и не налага лечение, освен ако няма много изразена симптоматика или е със силно повишени нива на тиреостимулиращия хормон (ТСХ). 

Рискът от неразпознат хипотиреоидизъм е за жените, които желаят нова бременност, тъй като той може да бъде наличен до година след раждането. При прекаран вече веднъж постпартален тиреоидит, рискът той да настъпи отново при следваща бременност също е много голям. 

 

Допълнително, жените с положителни антитела имат 50% риск да останат хипотиреоидни за цял живот. Затова при рисковите групи е необходимо след раждането да се оцени тиреоидната функция с изследване на ТСХ и Т4.  При установяване на хормонален дисбаланс, обичайният ход е проследяване без лечение. Ако тиреоидната дисфункция е тежка или е налична за повече от 12-18 месеца, може да се наложи и медикаментозна терапия. 

 

Несъмнено периодът след раждането е съпроводен със силен стрес и умора, но те бързо отшумяват с привикването към новото ежедневие. Постпарталният тиреоидит може да е причина за по-продължителен възстановителен период и лошо самочувствие, дори депресия. Не неглижирайте явните симптоми и не се притеснявайте да потърсите лекарска помощ. По-добре е едно заболяване да се отхвърли или диагностицира своевременно, отколкото да бъде пропуснато.