Плацентата е орган на плода, който осигурява обмена между майка и плод, поддържа бременността и осигурява развитието на плода. Изградена е от три основни зони: базална пластина (към ендометриума), хориална пластина (към ембриона) и система от лакуни образуващи интервилозното пространство и вилозното дърво сред тях.

 

Основните функции на плацентата са:


  • Транспортна (майчино-фетална циркулация формиращи плацентарното кръвообращение);
  • Ендокринна – синтезира и секретира широка гама хормони: стероидни (прогестерон, естрогени), човешки хорион-гонадотропин (ЧХГ), плацентарен лактоген, плацентарен гонадотропин-рилийзинг хормон, плацентарен кортикотропин-рилийзинг хормон, плацентарен растежен хормон, инсулино-подобен растежен фактор, хуморални фактори (лептин, активин, инхибин), цитокини и др.
  • Имунологична, с ниска имуногенност на плацентарните тъкани.

Развитието на плацентата преминава през няколко стадия. В зрялата плацента могат да бъдат различени няколко вида въси: мезенхимни, незрели междинни, стволови, зрели междинни и терминалнивъси. В тях се появяват първите плацентарни кръвоносни съдове. На термин диаметърът на плацентата е около 20 см, средно тегло около 470-500 грама, а средната дебелина е 25 мм.  След раждането на плода се очаква отделяне на плацентата.

 

Феталната повърхност на плацентата е с гладка повърхност поради амниотичната мембрана, която я покрива плътно. Добре изразена и видима е връзката на пъпната връв с хориалната пластина. Майчината повърхност е неравна и разделена на около 35 лоба. Във всеки плацентарен лоб са разположени няколко котиледона, а всеки от тях съдържа основен вилозен клон с всичките му разклонения.

 

Аномалии на плацентата

При наличие на аномалии на плацентата, свързани с нейната форма, големина, кръвоснабдяване, възпалителни или туморни образувания може да има риск за бременността. Съобщава се за бременности с повишена честота на антепартални и постпартални кръвоизливи, преждевременно раждане, перинатална смърт и фетални малформации. Важно е бременността да бъде проследявана пълноценно, бъдещите майки да водят здравословен начин на живот и да бъдат откривани и адекватно лекувани всички придружаващи заболявания и възникнали усложнения по време на бременността.

 

  • Отклонения във формата на плацентата

Обикновено плацентата е с кръгла или овална форма. Най-често срещаните отклонения във формата са:

 

  • Мултилобарна плацента – placenta duplex, placenta triplex, когато лобовете са разграничени напълно и съдовете са разграничими. Когато разделението е непълно и съдовете от фетален произход се разпростират от един лоб в друг преди да се обединят и да формират пъпната връв, се означава като двулобарна плацента – placenta bipartita;
  • Placenta succentariata – в мембраните се развиват един или няколко малки добавъчни лоба, на известно разстояние от периферията на плацентата;
  • Placenta anularis - плацента под формата на пръстен;
  • Placenta membranacea – всички фетални ципи са покрити от функциниращи въси, след раждането се отделя трудно поради голямата площ на прикрепяне и може да доведе до сериозни кръвоизливи;
  • Placenta fenestrata – с липсваща централна част;
  • Placenta circumvalata, екстрахориална плацента - феталната повърхност представлява централно хлътване, заобиколено от задебелен, сиво-бял пръстен; когато пръстенът съвпада с плацентарния ръб, състоянието се описва като placenta marginata.
  • Аномалии в големината на плацентата

Нормално големината на плацентата варира от 2 до 5 см. За нормално отклонение се приема по-дебела плацента, но с по-малък диаметър. По-голямата обща маса на плацентата може да е нормална при макрозомия на плода (едър плод). При дебелина над 5см се говори за плацентомегалия. Когато плацентата е по-голяма за съответния срок на бременността се приема за патологично отклонение. Най-често голямата и дебела плацента се установява при бременни със захарен диабет, полихидрамнион, многоплодна бременност, сифилис, хемолитична болест на новороденото и др.


По-малка на маса плацента се установява при майки с хипертония, бъбречни заболявания, хипотрофия на плода.

 

Нарушения в кръвоснабдяването на плацентата

  • Кръвозизливи в плацентата (хематоми) могат да настъпят при някои болестни състояния като хипертония, бъбречни и автоимунни заболявания и др. Демонстриратсе като червени инфаркти след раждането. Когато хематомът в плацентата е голям, нарушава нормалната ѝ функция демонстриращо се чрез фетално страдание и преждевременно раждане, а може да доведе и до отлепване на плацентата.
  • Плацентарни инфаркти – области на исхемична некроза на плацентарните въси. Наблюдават се при майки с прееклампсия, бъбречни заболявания, преносване, хипертонична болест и др. Могат да доведат до хронично фетално страдание. В дегенеративните участъци на плацентата се отлагат калциеви соли. Тази плацентарна калцификация може да се визуализира с помощта на ултразвук, като след 33 гестационна седмица нататък повечето от плацентите имат някаква степен на калцфикация. Степента на калцификация на плацентата има връзка с белодробната зрялост на плода.

Хемангиом на плацентата (хориоангиом)

Представлява доброкачествено новообразувание, състоящо се от фетоплацентарни капиляри. След раждането се вижда като яркочервена капсулована маса, която може да е единична или множествена. Хемангиомите нарушават кръвотока през плацентарните вили, от което плодът страда. Бебето може да се роди с анемия.