Плацентата е временен орган, който осъществява връзката между майчиното и феталното кръвообращение, без да има пряк контакт между двете кръвоносни системи. Плацентата осигурява доставката на кислород и хранителни вещества до плода и отделянето на въглеродния диоксид и непотребните вещества.

 

Плацентата е своеобразен филтър, който предотвратява навлизането на токсини във феталното кръвообращание. Въпреки това много вредни вещества и лекарства преминават плацентарната бариера и могат да имат тератогенно действие, поради което употребата на лекарства по време на бременност трябва да бъде внимателна. Освен филтрираща и нутритивна функция, плацентата има и хормонална функция. Тя е ендокринен орган, участващ в производството на човешкия хорионгонадотропин, естрогени и прогестерон.


 

Образуването на плацента завършва към края на трети месец от бременността (12 гестационна седмица.). Най-често има кръгловата форма, диаметър 18-20 см и тегло около 500 гр. Установено е, че нормално съотношението между теглото на плода и това на плацентата е 6:1. Прикрепването на плацентата обикновено е към предна или задна маточна стена, но понякога може да е в областта на маточните кантове.

 

Плацентата има две основни повърхности:

 

1. Фетална повърхност – обърната към плода. Тази повърхност е покрита с амнион, който лесно може да се отпрепарира. В центъра е разположена пъпната връв;

 

2. Майчина повърхност – грапава, разделена на 15-20 сегмента, наречени котиледони, които са разделени чрез септи – septa placentae. Всеки котиледон има собствено кръвообращение и е покрит с 3 до 5 хориални въси.

 

Различни рискови фактори могат да доведат до аномалии във формата и прикрепването на плацентата. Сред тези рискови фактори са възрастта на майката – повишен риск от аномалии на плацентата има сред бременни жени в напреднала възраст, предишни плацентарни аномалии, многоплодна бременност, прием на токсични вещества (алкохол, цигари, наркотични вещества и др.), наличието на оперативни интервенции в маточната кухина, предходни аборти и др.

 

Освен кръгловата, плацентата може да има подковообразна, бъбрековидна или сърцевидна. Аномални форми на плацентата са също:

 

1. Placenta membranacea – позната още като placenta diffusa. Рядка аномалия на плацентата, при която феталната повърхност е частично или изцяло покрита от хориални въси и плацентата е необичайно тънка;

 

2. Placenta fenestrata – наблюдават се липси на плацента, които приличат на фенестри (прозорци);

 

3. Placenta circumvalata – пръстеновидна плацента, която се състои от двойно прегъване на амниона, хориона, децидуата и фибриновите отлагания;

 

4. Placenta bipartita – плацента, която се състои от две части, които се свързват в областта на пъпната връв. Когато плацентата се състои от три части се нар. съответно placenta tripartitа, а при повече от три – placenta multipartitа;

 

5. Placenta succenturiata – рядко състояние, при което са налице един или повече добавъчни дяла на плацентата. Те са отделени с мембрана и чрез съдове се включват в общото плацентарно кръвообращание;

 

6. Плацента на Battledore – плацента, при която пъпната връв не е разположена централно, а на или близо до плацентарния ръб.

 

Aномалиите в развитието на плацентата обикновено се проявяват безболково, с кървене през първия или втория триместър на бременността. Увеличава се рискът от преждевренно пукане на околоплодния мехур, преждевременно раждане, отлепване или задържане на плацентата.

 

Освен в структурата, е възможно възникване на аномалии в прикрепването и пенетрацията (проникването) на плацентата в мускулния слой на матката (миометриума). С термина placenta prаevia се означава ниско прикрепената плацента в областта на долния утеринен сегмент, която запушва частично или изцяло цервикалния канал и възпрепятства придвижването на плода по време на раждане.

 

В зависимост от това каква част от цервикалния отвор е покрита се различават: тотална placenta praevia, при която плацентата изцяло покрива цервикалния отвор; парциална placenta praevia, при която цервикалният отвор е частично покрит; маргинална placenta praevia, при която плацентата се разполага в близост до отвора на маточната шийка.

 

Плацента превия се проявява с безболезнено кървене в трети триместър, а поставянето на диагнозата става с помоща на трансвагинална ултрасонография. Раждането в повечето случаи е преждевременно, чрез Цезарово сечение, като предварително се определя кръвната група на родилката и коагулационния й статус, поради повишения риск от хеморагия.

 

При манипулации в маточната кухина, възпалителни изменения и др. могат да настъпят патологични промени и хориалните въси на плацентата да проникнат в маточната стена. Placenta accretа е състояние, при което хориалните въси на плацентата проникват в маточната мускулатура. При по-дълбока пенетрация в миометриума се касае за placenta increta, а при достигане до периметриума – за placenta percreta.

 

Плацентата е изключителен важен орган за нормалното протичане на бременността и за развитието на плода. Всяка аномалия в нейната структура или прикрепване създават опасност от преждевременно раждане, тежки кръвоизливи и застрашават живота на майката и новороденото.