Плацентата е структурата, която свързва майчиния организъм и плода. При нормално развиваща се бременност след раждането масата й е около 500 грама, диаметърът – 15-20 см, има кръгла форма и дебелина 2-3 см. Всяко отклонение от тези стойности се счита за патология.

 

1. Отклонения във формата, големината и прикрепването


Форма на плацентата, различна от кръглата, е често срещана, но в повечето случаи не смущава нормалното й функциониране. Някои от най-честите аномалии са:

 

Фенестрирана плацента – рядка аномалия, състояща се в липса на плацента в ограничени области, през които прозират само ципи, подобно на прозорчета.

 

Мултилобарна плацента – плацентата е разделена на няколко лоба (части). При непълно разделяне и разпростиране на феталните съдове от единия лоб в друг преди обединяването и формирането на пъпна връв плацентата се означава като двулобарна. Ако двата (или повече) лоба са напълно разделени и съдовете им са разграничими, състоянието се означава като двойна плацента.

 

Добавъчна плацента – на известно разстояние от периферията на плацентата се развива допълнителен лоб с по-малки размери, свързан с феталните съдове. Проблем при този вид аномалия на плацентата е задържането на добавъчния лоб в матката след раждането на плацентата. Това може да е причина за серозен кръвоизлив в следродилния период. За това задължително се оглежда целостта на плацентата след нейната експулсия. Забелязването на дефекти в ципите е подозрително за задържана плацентарна част.

 

Плацента с форма на пръстен – аномалията е рядка. Плацентата има форма на пръстен с централна част, която е атрофирала. Често пръстенът не е пълен и плацентата придобива форма на подкова. Тази аномалия има съществено значение за развитието на плода по време на бременността, тъй като може да е причина за изоставане в растежа.

 

Дълбоко прикрепена плацента – при нормалното протичане на бременността хориалните въси на плацентата не проникват дълбоко в маточната лигавица, което позволява лесното й отделяне в последния етап на раждането. При патологични промени в маточната лигавица – децидуа, въсите проникват на по-голяма дълбочина, достигайки мускулния слой на матката, а понякога дори и коремната кухина. Често тази патология се съчетава с плацента превия – ниско прикрепена плацента.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Плацента с по-големи размери от съответния срок на бременността, се приема за отклонение. Нормално е плацентата да е по-дебела, но с намален диаметър. Дебелината над 5 см се означава като плацентомегалия. Най-честите причини за това са придружаващи заболявания на жената – захарен диабет, полихидрамнион, многоплодна бременност. При сифилис понякога големината на плацентата може да достигне до половината от теглото на плода. Промените в формата, размерите и прикрепването на плацентата са серизони състояния, изискващи допънителни изследвания за изясняване на причните за това.

 

2. Кръвоизливи в плацентата

Кръвоизливите в плацентата настъпват най-вече в резултат на артериална хипертония и бъбречни заболявания у бъдещата майка. За появата им допринася и дърпането на пъпната връв при движението на плода, както и силните маточни контракции. Някои кръвоизливи могат да останат клинично неизявени и да се диагностицират след раждането по характерните промени в плацентата. Понякога кръвоизливът нараства значително и се разпространява към спонгиозния слой на матката, ставащ причина за отлепване на плацентата с фетално страдание и преждевременно раждане.

 

3. Възпаление на плацентата

Възпалението на плацентата може да не е свързано с възпаление на плода, но има съществено значение за растежа и развитието на детето. Окончателната диагноза може да се постави при микроскопско изследване на плацентарна тъкан след раждането. Характерна е левкоцитната инфилтрацията. Когато тя обхваща амниона, възпалението се нарича амнионит, при обхващане на пъпната връв – фуникулит, при засягане на хориалните въси – вилит. Най-честите инфекции, причина за това са рубеола, цитомегаловирус, херпес, сифилис.