Резус факторът (Rh) е протеин, който се разполага по повърхността на клетъчната мембрана на еритроцитите (червените кръвни клетки) при повечето от хората. За пръв път е открит през 1940 г. от австрийския лекар Карл Ландщайнер и от Александър Винер в маймуните резус, откъдето получава своето име. В зависимост от резус фактора хората могат да бъдат разделени на две групи: Rh-положителни и Rh-отрицателни. Около 85% са хората са Rh(+) – по повърхността на еритроцитите им се намира антиген D, а останалите 15 % са Rh(-), което означава, че не притежават този антиген.
D-антигенът има два алела – доминантен (D) и рецесивен (d). Той се унаследява доминантно в потомството, което означа, че дори при наличието на един доминатен алел, индивидът се определя като Rh(+). Обикновено резус положителните жени нямат проблеми по време на бременност, независимо дали мъжът до тях е Rh(+) или Rh(-), тъй като в кръвта им се съдържа D-антигенът. Същото се отнася и при зачеване на Rh(-) жена от Rh(-) мъж, при което плодът 100% ще бъде резус отрицателен. Сам по себе си Rh(-) фактор не пречи на нормалния начин на живот, като проблем може да настъпи единствено при бременност, когато Rh(-) жена забременее от Rh (+) мъж. В този случай са възможни няколко варианта:
- Ако бащата носи два доминанти алела (DD) на D-антигена, вероятността плодът да е Rh (+) е 100%.
- Има възможност, при която бащата да носи както доминантен, така и рецесивен алел (Dd), при което има 50% вероятност плодът да е Rh (+) и 50% - Rh (-).
Когато Rh(-) майка е бременна с Rh(+) плод, е възможно да настъпи резус сенсибилизация. Това е състояние, при което в резултат на смесване на кръвта на плода с тази на майката, в кръвта на майката се образуват анти-D антитела срещу D-антигените на плода.
Смесване на кръвта на плода с майчината обикновено се случва по време на късна бременност, по време на раждане при прекъсването на пъпната връв, при спонтанен или медицински аборт, при извънматочна бременност, а също и при осъществяване на инвазивните методи за пренатална диагностика – амниоцентеза и хорионбиопсия.
При първа бременност няма опасност за плода, тъй като титърът (броят) на образуваните антитела е нисък. При следваща бременност или след прекаран аборт или извънматочна бременност, образуваните анти-D антитела, които вече са достигнали достатъчно висок титър, могат да преминат през плацентата във феталното кръвообращение, при което възниква имунен конфликт. Резултатът от тази имунна реакция е лизис (разрушаване) на еритроцитите на фетуса и развитие на анемия, чиято тежест може да варира.
Как да предпазим плода от усложнения?
При установяване на бременност и при посещение на акушер-гинеколог за първи път се правят рутинни изследвания на кръвта, при които, ако майката не знае, че е Rh(-) , се установява нейната Rh-принадлежност. В този случай се назначават изследвания за определяне на Rh-сенсибилизация посредством изследване за наличие на анти-D антитела в майчината кръв.
1. Ако майката не е Rh-сенсибилизирана кръвният тест се повтаря между 24 и 28 г.с. Ако резултатът отново покаже отсъствие на анти-D антитела, не е необходимо подобно изследване до раждането. В случай на маточно кръвотечение, преждевременно раждане, амниоцентеза или хорионбиопсия се осъщяствява ново изследване за антитела. За превенция на образуване на анти-D антитела през 28г.с. се прилага анти-D-имуноглобулин, като процедурата се повтаря до 72 часа след раждане, ако новороденото е Rh(+) – спазването на този срок е задължително, тъй като след това образуването на антитела е започнало. Анти-D-имуноглобулин трябва да се приложи и след спонтанен или медицински аборт, извънматочна бременност, амниоцентеза, хорионбиопсия, абрупцио (отлепване) на плацентата, кървене по време на бременност или преждевременно раждане. При следваща бременност процедурата се повтаря.
2. Ако майката е Rh-сенсибилизирана се осъществява строго следене нивата на антителата по време на цялата бременност. Необходимо е да се определи и резус принадлежността на плода. Това се случва чрез изследване на майчината кръв и на свободната фетална ДНК, която се открива в нея – това е т.нар. неинвазивен пренатален тест. Той може да се направи най-рано в 10 г.с. Ако плодът е резус-отрицателен, няма опасност за неговото развитие. При Rh(+) плод се прави Доплерово изследване за определяне тежестта на анемията. При тежки случаи се налага преждевременно раждане, вътрематочни фетални трансфузии или обменни трансфузии след раждане, като така се отстраняват увредените еритроцити и антителата.
В заключение жени с отрицателен Rh-фактор и положителн Rh-плод трябва да бъдат особено внимателни по време на бременност и да изпълняват стриктно напътствията на гинеколога си.
