Отлепването на плацентата – abruptio placentae, е тежко, животозастрашаващо състояние на бременността както за плода, така и за майката. Отлепването на плацентата е сред най-честите причини за кървене през втората половина на бременността. Етиологичните фактори, водещи до появата му, не са напълно изяснени, но съществуват фактори, които увеличават риска от подобно събитие. В зависимост от степента на отлепване, срока на бременността и своевременните реанимационни мероприятия, развоят от събитието е различен.

 

Отлепването на плацентата е пълно или частично отлепване на плацентата от мястото на прикрепване към маточната лигавица след 24 гестационна седмица на бременността. Абрупциото на плацентата е рядко, но животозасташаващо състояние. При бременната съществува висок риск от тежка кръвозагуба, което може да доведе до развитие на т.нар. синдром на Sheehan (остра исхемия и некроза на хипофизата), бъбречна недостатъчност, дисеминирана интравазална коагулопатия (ДИК) и др.


 

Причините за отлепване на плацентата са комплексни. Рисковите фактори, които повишават риска за развитие на това състояние, могат да се разделят в 3 групи:

 

1. Рискови фактори, свързани с начина на живот и вредни навици на пациентката, както и с придружаващите я заболявания. Към тази група фактори се отнасят артериалната хипертония, тромбофилия, възраст на бременната на 35 години, отлепване на плацентата при предходна бременност, тютюнопушене, прием на алкохол и наркотици, мултипаритет (над 4 раждания) и др.;

 

2. Рискови фактори, свързани с настоящата бременност – тук се отнасят състояния като прееклампсия, полихидрамнион, многоплодна бременност, къса пъпна връв;

 

3. Рискови фактори, свързани с травма – коремна травма в резултат на пътно-транспортно произшествие, падане или насилие могат да доведат до отлепване на плацентата. В такива случаи е необходима хоспитализация и наблюдение в следващите 2-3 дни.

 

В зависимост от степента и мястото на отлепяне, отлепянето на плацентата може да бъде пълно или частично и централно или маргинално. При отлепянето се нарушава доставката на кислород и хранителни вещества до плода, което води до развитие на фетален дистрес синдром.

 

Каква е клиничната картина на абрупцио на плацентата?

В 80 % от случаите налице е вагинално кървене с различна тежест. В някои случаи кръвотечение може да липсва, тъй като кръвта не се дренира през цервикалния канал. Придружаващи симптоми още са маточните контракции, повишеният тонус на матката, болки в корема и кръста. При тежка кръвозагуба при бременната се наблюдават тахикардия и хипотония. От страна на плода, отлепването на плацентата може да се прояви с намалени движения на фетуса, фетален дистрес и фетална смърт.

 

В зависимост от клиничната картина се различават няколко класа отлепване на плацентата:

 

1. Клас 0 – асимптоматично отлепване на плацентата;


2. Клас I – леко отлепване на плацентата. Проявява се със слабо вагинално кървене, без данни за хиповолемичен шок;


3. Клас II – умерено отлепване на плацентата. Характеризира се с умерено вагинално кървенe, данни за хиповолемичен шок и фетален дистрес – тахикардия и хипотония;


4. Клас III – тежко отлепване на плацентата. Проявява се тежко вагинално кървене, тахикардия и хипотония, фетална смърт.

 

Поставяне на диагнозата става основно на базата на клиничната картина. Като допълнителни диагностични методи могат да се използват ултразвуковото изследване, оглед със спекулум, лабораторно изследване на коагулацията. Не се препоръчва дигитален вагинален преглед поради риск от влошаване на кървенето! При последващ оглед на плацентата може да се открие ретроплацентарен хематом. Диагностичен тест е т.нар. тест на Kleihauer-Betke, при което се откриват фетални еритроцити в майчиното кръвообращание. Реализирането на този тест е важно при пациентки с Rh (-) кръвна група поради риск от сенсибилизация.

 

Най-тежка форма на отлепване на плацентата е матката на Кувелер – състояние, при което голямо количество кръв навлиза в миометриума на матката.

 

Действията при отлепване на плацентата зависят от тежестта на състоянието на бременната и плода. При леки форми се действа според това дали плодът е на термин или е недоносен. При недоносен плод се следи състоянието му и това на бременната, прилагат се токолитици за отлагане на раждането. При доносен плод се пристъпва към родоразрешение, като при леките форми на абрупцио е възможно реализиране на вагинално раждане.

 

При средно тежките и тежките форми на отлепване на плацентата е нужно провеждане на реанимационни мероприятия – обемно заместване на течности, кръвопреливане, както и преминаване към спешно Цезарово сечение.